Сред мъжете е широко разпространено мнението, че жените не обичат интимните ласки и използват секса само за да манипулират силната половина на човечеството. И действително, животът предлага не малко примери от практиката. Например, жена, която не бърза да се „предаде” на ухажора, въпреки че той вече два месеца всяка вечер я води в скъпи ресторанти. Или жена, която отказва интимна близост на мъжа си, докато той не й купи скъпо бижу. Едва ли някой не е чувал многобройни истории за женски откази от интимен контакт под предлог за главоболие, умора от домакинската работа, ранно ставане на сутринта и т.н. Всичко това навежда на мисълта, че женската нужда от секс е почти нулева!
Всички тези „истории от живота” отчасти се потвърждават от статистиката. Така например, проведено в САЩ допитване „Какво бихте предпочели: удачна покупка или потресаващ секс?”, дало следните резултати: жените предпочитали покупка в 46% от случаите, а секс – в 41%; мъжете предпочитали покупка само в 14% от случаите, а секс – в 76% (!).
Но съществуват и други данни. Според сексолозите до 75% от жените в брак не изпитват пълно сексуално удовлетворение. Очевидно, това означава, че сексът за жените е важен, но те не го получават? Тогава откъде се е появил митът за това, че жените използват секса само за манипулиране на мъжете, и има ли някаква истина в него?
Като цяло, жените наистина изпитват в по-малка степен нужда от секс, отколкото мъжете. Хипоталамусът, в който се намира „сексуалният център”, при жените е по-малък. Освен това у тях има 10-20 пъти по-малко тестостерон, отговарящ за сексуалното влечение. Но това не означава, че при жените отсъства полово влечение. Дамите получават удоволствие от интимната близост, и техните възможности в това отношение са дори по-големи, отколкото на мъжете. Просто женската сексуална психология не е такава, както мъжката.
От гледна точка на еволюцията, мъжът е ориентиран към постоянен стремеж за продължаване на рода, а жената е насочена към грижи за потомството. И в първоначалния етап от романа жената може дълго време да отказва секс – дотогава, докато нейното подсъзнание не сигнализира, че „обектът е надежден, може да се разчита на дълготрайни отношения”.
Разбира се това не отменя „житейската истина”, разкриваща, че някои жени използват установената в обществото представа за женската чест, за да получават от безперспективните кавалери подаръци, скъпи вечери и т.н.
Но много мъже се оплакват от това, че сексът като инструмент за манипулация се използва от жените, с които те вече от много години са женени. Тук причините са малко по-различни.
Например, половото влечение у жените може да се понижи, ако при тях се е натрупало раздразнение, свързано с други аспекти на брачните отношения. По принцип, за мъжете това също важи, но те като цяло са по-малко склонни да мислят за „отношенията”, ето защо и историите за това, как мъжете отказват секс на своите жени, са значително по-малко. В такава ситуация на мъжете им е по-лесно да мислят, че тяхната жена е фригидна, отколкото да признаят, че между тях е назряла криза, изобщо несвързана със секса.
Причина за понижаване на половото влечение у жената може да бъде стрес. Днес стресът присъства в еднаква степен в живота и на мъжете, и на жените, но се отразява по различен начин на техния полов живот. Ако жената е погълната от мисли за това, че поради кризата заплатата й е била орязана, а вноските по кредита са се увеличили, то на нея обикновено изобщо не й е до секс. На мъжете в подобна ситуация, сексът, по правило, е нужен за снемане на напрежението.
Накрая, в брака жената може да чувства, че мъжът не й отделя същото внимание, както в периода на ухажване. А без това тя не усеща мъжа надежден – такъв, с който е готова да встъпи в интимен контакт.
Мъжът, от своя страна, вижда проблема така: жената избягва близост, докато той не се коригира (не изхвърли боклука, не потвърди своята кредитоспособност, не прояви романтично отношение към нея и т.н.).
С една дума, цялата работа е в това, че сексът е нужен на мъжа сам по себе си, а на жената – само в случай, че тя се чувства любима, обожавана и необходима.
Разбира се, има такива жени, които не само охотно встъпват в сексуални контакти с мъже, но и всячески се стремят към това тези контакти, а също и партньорите, да бъдат колкото може повече. От гледна точка на статистиката, жените с висока потребност от секс все пак са малцинство. Причината за мъжки тип либидо у жените могат да бъдат различни: високо ниво на тестостерон, особености на възпитанието и т.н. Освен това определен стереотип на поведение днес са пропагандира от средствата за масова информация. Лъскавите списания ни внушават, че успешна днес може да бъде само жена, която сама избира мъжете, занимава се с „това” по няколко пъти дневно и е склонна на секс без ангажименти.
От една страна, в такова поведение на жените няма нищо лошо. Но прекалено инициативните дами могат да се сблъскат с определени проблеми. Например, ако при запознанство мъжът открива, че жената настоява за секс „веднага”, той може да се почувства объркан, тъй като подсъзнателно очаква от жената друго поведение. На него му е трудно да разбере предизвикано ли е това поведение от чувства именно към него, или новата приятелка просто обича секса сам по себе си, не е важно с кого.
Ако жените започнат да проявяват сексуалност от мъжки тип вече в процеса на установени отношения, мъжете могат да смятат, че тяхно задължение е да обслужват жената, да я задоволяват (та нали всеки мъж оценява себе си по това, до каква степен удовлетворява сексуалните нужди на своята партньорка). Инициативата преминава в ръцете на жената. При това подсъзнателно тя иска мъжът да бъде по-силен, но и своята инициатива не отслабва. Получава се затворен кръг, който може да доведе до невроза и дори импотентност мъжа.
Изхождайки от всичко това, може да се направи извод: сексът е нужен на жената, но постоянният натиск от нейна страна плаши мъжа. И дори може да го направи импотентен! Поради това, разбира се, задължително трябва да се действа, но не много праволинейно...
Делян ВАСИЛЕВ
