В резултат светът лудна по гладната диета, вследствие на което кой сплете черва, кой усука стомах, а някои дори зърнаха онази с косата... В плен на знаменития девиз на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” мнозина решиха, че колкото по-голям е гладът, толкова по-значим ще е положителният ефект.
През 1824 година френският професор Никола Клеман въвежда във физиката термина калория, който в наши дни се превърна в страшилище и кошмар за милиарди хора на планетата. В края на XVIII век неговият сънародник – знаменитият химик Антоан Лоран дьо Лавоазие, изказва мисълта, че приеманата храна представлява „горивото” за човешкия организъм, както дървата за печката. Около половин столетие по-късно немският химик Юстус фон Либих уточнява кои са тези „дърва”, снабдяващи човешкото тяло с жизнена енергия – въглехидрати, протеини и липиди. В края на XIX век американският химик Уилбър Атуотър се заема да определи експериментално енергетичния принос на всяко от тези вещества. В своя замисъл ученият преследвал достойната за уважение, но твърде наивна цел – съставяне на хранителен режим, който да осигури достатъчно енергия за най-бедната част от населението на страната. Чрез изгарянето на въпросните вещества в подходящ калориметър Атуотър успял да определи, че въглехидратите и протеините отделят 4 ккал/г, липидите – 9 ккал/г, а алкохолът – 7 ккал/г. Последната стойност била посрещната с нескрит ентусиазъм от производителите на спиртни напитки, които обявили продукцията си за ценен източник на чиста енергия. В интерес на истината американският химик направил всичко възможно да получи автентични и достатъчно достоверни стойности на енергетичните ефекти на изброените вещества. В своите разчети той взел под внимание дори и количествата от тях, които непроменени напускат организма чрез фекалните маси.
С посочените стойности диетологията оперира и в наши дни, въпреки, че е пределно ясно, че, що се отнася до човешкия организъм, те са твърде далеч от истината. Атуотър получил тези резултати при изгаряне на веществата в калориметъра при температури от стотици градуса Целзий, докато метаболитните процеси в човешкия организъм протичат при температура, близка до 37 градуса Целзий с участието на специфични катализатори – т.нар. ензими. Наред с това за усвояването на изброените вещества организмът разходва определена, но различна за всяко от тях енергия.
Върху крайния енергетичен ефект влияние оказват множество фактори:
състоянието на храната (раздробена, компактна, суха, влажна), нейната температура, психическото състояние на човека и дори температурата, влажността и количеството на кислород в околното пространство. От друга страна, всеки човешки индивид е уникален от хормонална, биохимична и генетична гледна точка, т.е. във всеки организъм процесите на усвояване на въглехидратите, протеините и липидите протича с различна дълбочина, избирателност и скорост и, в крайна сметка – с различен енергетичен добив.
През последните десетилетия като враг № 1 за човешкото здраве в диетологията се сочат въглехидратите. След не особено убедителните резултати по сатанизирането на животинските мазнини и холестерола диетолозите усърдно се заеха с доказване на вредите, които въглехидратите нанасят върху човешкия организъм.
Несъмнено основна съставка в хранителния режим на повечето от жителите на планетата са полизахаридите (основно скорбяла), съдържащи се в зърнените храни (пшеница, царевица, ръж, ечемик, ориз), бобовите култури (фасул, леща, соя, грах), картофите и др. Изводът като че ли е повече от очевиден – за намаление на енергетичния прием е необходимо да се понижи „приносът” на въглехидратете в общия енергиен баланс. В резултат през 1975 година се появява първият препарат, предотвратяващ усвояването на полизахарите, който получава интригуващото и многообещаващо наименование въглехидратен блокер. Със своята скрита тайнственост тази дума „блокер” следваше да внушава респект и доверие. Оказа се, че основната активна съставка на всички подобни препарати представлява извлек от обвивката на белия фасул (Phaseolus Vulgaris), в която се съдържа гликопротеинът фазеламин. Той блокира действието на храносмилателния ензим алфа-амилаза, който катализира разпадането на скорбялата до глюкоза. За жалост, въглехидратните блокери не препятстват усвояването на т.нар. „бързи” захари – моно- и дизахаридите (глюкоза, фруктоза, захароза, лактоза), които са основните доставчици на енергия в човешкия организъм и чиято прекомерна консумация, както е известно, води до редица патологии. Според много специалисти
блокирането на разграждането на полизахаридите води до лишаване на организма от „бавните” въглехидрати,
които доставят на организма нужната енергия, но не водят до рязко повишение на нивото на глюкоза в кръвния ток, което е налице при „бързите” въглехидрати. От друга страна, непреработените от човешкия организъм полизахариди дават мощен тласък на популацията на патогенната микрофлора, обитаваща дебелото черво, които при нормални условия са под контрола на полезните бактерии. При това изобилие на хранителен ресурс обаче патогенните бактерии се изплъзват от опеката и се отдават на безконтролно пиршество, последствие от което са подуване, тежест и болки в коремната област, както и метиоризъм, нерядко съчетани с диария. Т.е. системното ползване на въглехидратните блокери е повече от нежелателно.
През последните години в научните среди значителен интерес се проявява към лекарственото растение салация (Salacia Reticulata) – дървовидна лиана, която расте в Индия и Шри-Ланка, целебни свойства на която от хилядолетия се използват в аювердичната медицина. Ефективността и мощността на салацията е съизмерима с тази на акарбозата – известен препарат за лечение и профилактика на диабет тип 2. Активни субстанции в салацията са три полифенола - салацинол, коталанол и магниферин, блокиращи действието на алфа-амилазата и, по неизвестен механизъм, способстващи за понижението на нивото на глюкозата в кръвния ток. Салацията е ефективна при перорален прием на 240-1000 мг. По-високи дози се използват за понижение на нивото на глюкоза в организма. Според резултатите от изследване на учени от университета в щата Охайо (САЩ) ежедневният прием само на 1 г от тази уникална билка води до намаление на нивото на глюкоза в кръвта с цели 20%! Учени от Фармацевтичния университет в Киото (Япония) неотдавна съобщиха, че салацията блокира усвояването на мазнините и способства за активизиране на липолизата – разграждането на натрупаните в организма мазнини. Т.е. салицията съдейства за понижение на телесната маса. Но удивителните възможности на това уникално растение на свършват с това. Оказва се, че салацията е силен антиоксидант и способства за понижение на „лошия” (LDL) холестерол и триглицеридите. На това чудодейно лекарствено растение се възлагат сериозни надежди за решаване на значителна част от сериозните здравни проблеми на човечеството – захарен диабет, метаболитен синдром, сърдечно-съдови патологии, удължаване на живота и т.н..
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
