От биологична гледна точка моногамията е доста рядко явление. Да образуват постоянни двойки могат да си позволят само 3-5% от бозайниците... и сред тях е човекът. Според учените, това е изиграло огромна роля за еволюцията на хората, тъй като наличието на постоянно семейство отговаряло на интересите и на двата пола. Жените получавали от мъжете храна и защита, а мъжете от жените – помощ във възпитанието на децата, в събирането на ядивни растения и (с извинение към феминистките) „гарантиран” полов живот. Както и да не възхвалявали хипитата всички прелести на свободната любов, еволюцията е показала, че постоянните отношения подхождат повече на човека, а еволюцията рядко греши.
Също, както и моногамията, изневярата не е нещо уникално за човека. Подобни случаи са описани и при животните, така че биологичните корени на измяната са повече от възможни. Според някои данни склонността към съпружеска изневяра може да бъде свързана с активността на хормоните вазопресин, окситоцин и допамин.
Както показало едно финландско изследване, в което участвали около 7400 души, до 40% от всички изневери били от жените, носителки на особен ген, свързан с рядък вариант на вазопресина. Сходни резултати, само че свързани с гените, кодиращи активността на рецепторите към окситоцина, били получени в Швеция. Редица опити на животни потвърждават ролята на тези хормони: в природата едни популации вълци съставят двойки за цял живот, докато в същото време други живеят на големи групи. Променяйки нивото на вазопресина и окситоцина, в кратък експеримент биолозите успели да променят това поведение, правейки „стадните” животни моногамни и обратно.
Впрочем, ако по въпроса за верността все пак нещо зависи от генетиката, то това е само предразположеността към едно или друго поведение. Дали ще остане верен или не - винаги е избор на човека и има много фактори, които му влияят много повече, отколкото вазопресинът.
Риск от инфекции
Главната опасност, на която се подлага човек, изневеряващ на своята „половинка”, е получаването на инфекции, предавани по полов път. Сухата статистика гласи: такива хора с една трета по-често практикуват незащитен секс и, съответно, рискуват да получат цял куп болести. Числото на тези заболявания доближава 30, а за жените съществува още и риск от заразяване с човешки папилома вирус, който предизвиква рак на шийката на матката. Особена опасност представлява и ХИВ: въпреки разпространеното мнение, този вирус отдавна е престанал да бъде проблем на сексуалните малцинства, и темповете на неговото разпространение продължават да бъдат плашещи.
Сърдечни пристъпи
Не че смъртта по време на полов акт е често явление, но понякога се случва. По принцип, в такива случаи не издържа сърцето, ако не може да се справи с вълнението и увеличеното натоварване. По медицински данни, до 1% от всички случаи на внезапна сърдечна смърт възникват именно по време на любовни игри. Съдейки по същата статистика, в повечето случаи фатално не им „върви” на мъжете, при това до 90% от тези инфаркти настъпват по време на изневяра. Вероятно, това е свързано с допълнителното вълнение, свързано с изневеряването.
Травми
Изневярата може да бъде просто травмоопасна! И изобщо не става въпрос за това, че след завръщане у дома може здраво да си изпатите (макар че може да се случи), а за това, че сексът „настрани” е много по-травмоопасен, отколкото с постоянния партньор. По медицински данни повече от половината от всички травми на половите органи настъпват именно по време на изневяра, и да се обясни причината за търсене на лекар след нещо подобно е доста трудно. Да не говорим, че всякакви травми не минават без последствия.
Депресия
В работата на психолозите изневярата и депресията често вървят ръка за ръка. Депресията може да бъде следствие от изневяра за двамата партньори, а може да бъде и нейна причина.
За справянето с такава депресия, се налага да се вложат много усилия и пари, така че не е ли по-добре да се избягват нейните причини?
Няма съмнение, че изневярата е една от най-значителните причини за развитие първо на невроза, а после и на депресия. Сценарият на изневярата винаги е един и същ. В определен етап от семейния живот на един от съпрузите възниква умора от рутината, скуката на ежедневието, еднообразието. Всичко започва да дразни, дребните недостатъци на партньора изглеждат непоносими. Дори проявите на загриженост и внимание стават досадни и дразнещи. И изведнъж – среща! Ето го идеалът! Настъпва време за упоение от срещите и страх от връщането у дома, където трябва да гледаш в пода, да избягваш интимната близост, да ловиш върху себе си подозрителни погледи. Именно тук се залага бъдещата депресия. Раздразнението се усилва, на човек му се иска да попадне там, където няма задължения, където има цветя, бонбони, шампанско... Но минават 6-8 месеца – и всичко започва да се променя. Очарованието започва да се изпарява. В същото време обикновено новият партньор, най-често жената, започва да иска да излезе от сянката, да узакони отношенията, макар че в началото никой не е имал подобни намерения. И вече ти се иска да се върнеш у дома, в привичната и добре позната обстановка, в топлата атмосфера на семейния уют. Но там вече всичко се е изменило: посрещат те душевна студенина и тих поздрав между стиснатите зъби. И тогава настъпва царството на депресията!
Борислав СТОЙКОВ
