Добре известна истина е, че физическата активност подобрява здравето, а неотдавна изследвания демонстрираха, че тя благоприятства тялото по различни начини в зависимост от времето на денонощието. Но учените все още не знаят защо е така. За да добие по-задълбочена представа, международен екип изследователи наскоро проведе най-изчерпателното до момента проучване върху физическата активност, практикувана в различно време от деня.
Новото изследване показва как тялото произвежда различни стимулиращи здравето сигнални молекули по специфичен за отделните органи начин след физическа активност в зависимост от времето от денонощието. Тези сигнали оказват широко въздействие върху здравето, влияейки върху съня, паметта, физическата форма и метаболитното равновесие.
„По-доброто разбиране на това как физическата активност се отразява върху тялото по различно време от деня би могло да ни помогне да максимизираме ползите от нея за хората в риск от заболявания като затлъстяване и диабет от втори тип“, казва професор Джулийн Р. Зират от Каролинския институт и Центъра за основни метаболитни изследвания (CBMR) на фондацията Ново Нордиск при Копенхагенския университет.
Почти всички клетки регулират своите биологични процеси в рамките на 24 часа,
или така наречения денонощен (циркаден) ритъм. Това означава, че чувствителността на различните тъкани към ефектите от упражненията се променят в зависимост от времето на денонощието. По-ранни изследвания потвърдиха, че съобразяването на времето за физическа активност с циркадния ни ритъм може да оптимизира здравословните ефекти от нея.
За да получи по-детайлна представа за този ефект, международният екип провел набор от експерименти върху мишки, които практикували физическа активност рано сутрин или късно вечер. Проби от кръвта им и различни тъкани, в това число мозъчна, сърдечна, мускулна, чернодробна и мастна, били анализирани чрез масспектрометрия. Това позволило на учените да засекат стотици различни метаболитни и хормонални сигнални молекули във всяка тъкан и да проследят как те се променят при физическа активност по различно време от деня.
Резултатът е „Атлас на метаболизма при физическа активност“ – подробна карта на породените от тази активност сигнални молекули в различни тъкани след практикуването й в различни моменти от денонощието. Той помага за постигане на по-задълбочено разбиране за начина, по който тъканите комуникират помежду си, и как физическата активност може да помага за сверяване на грешните циркадни ритми в определени тъкани, които бяха свързани с увеличен риск от затлъстяване и диабет от втори тип. И накрая, изследването идентифицира нови сигнални молекули, породени от физическата активност, в много тъкани, които в бъдеще трябва да бъдат проучени, за да се разбере как могат да влияят върху здравето ни поотделно или заедно.
Авторите отбелязват, че са нужни и изследвания върху хора, отчитайки влиянието на различни фактори като пол, възраст и заболявания, както и на различни видове физическа активност, за да разберем как практикуването й в правилното време може да помогне за подобряване на здравето.
Нели АЛЕКСАНДРОВА
