Да видиш усмивката на бебе, докато спи, това означава да уловиш един от най-трогателните моменти. Децата започват да се усмихват насън практически от самото раждане (а някои успяват да видят това дори преди раждането при ултразвуково изследване).
Родителите могат също да забележат, че децата правят други движения по време на усмивката, и всичко се дължи на това, че те се намират в цикъла на бързия сън. Но тъй като няма единодушно мнение за това на каква възраст децата могат умишлено да се усмихват, родителите могат да се запитат какво означават тези „спящи” усмивки. Както се оказало, това може да бъде комбинация от рефлекси и радост, която действително предизвиква в децата приятни чувства.
Стадият на съня с бързо движение на очите е особена фаза,
по време на която се появяват детските усмивки.
Изследователите твърдят, че децата преживяват такива фази още преди да се родят. Те измерили мозъчните вълни на бебета в утробата на майката и изяснили, че в нероденото бебе на възраст 28 седмици се наблюдава известна мозъчна активност, съответстваща на фазата на бързия сън – и заедно с нея възникват усмивки.
Ако искате да уловите този мил момент в новороденото, знайте: по данни на учените този стадий започва примерно час и половина след като детето заспи. Именно в този период родителите виждат как бързо се движат очите на детето под затворените клепачи, а после често се появява усмивка.
Характерната за бебетата рефлекторна усмивка възниква, когато те се усмихват в продължение на много кратки периоди от време без каквато и да било реална причина за това. И повечето такива гримаси, които родителите виждат в новородените и малко по-големите деца, докато те спят, действително са рефлекторни.
Рефлекторни усмивки
у бебетата се появяват примерно до тримесечна възраст. По това време усмивките могат да продължават няколко секунди, могат да бъдат полуусмивки и да изглеждат леко неловки. На практика това са първите стъпки в развитието на способността на децата да се усмихват в отговор на приятно събитие. Във всеки случай – независимо дали са рефлекторни или не – наблюдаването на тези усмивки е истинско удоволствие!
Впрочем рефлекси за усмихване имат и възрастните. Уникално изследване, проведено от учени от Калифорнийския университет, показало, че широката усмивка, когато човек повдига ъгълчетата на устата и предизвиква поява на бръчки у възрастните хора, в действителност намалява болката от инжекция с 40%. Тази открита усмивка, известна като усмивка на Дюшен, може да понижи стреса и честотата на сърцебиене по време на ваксинация. Струва си да се възползваме от това!
Експертите съветват да се учат поотрасналите малчугани да се усмихват, когато ги инжектират – и причината е все същата: за намаляване на болката.
А ако малчуганът не може да изрази усмивка, има втори начин: дайте му нещо сладко. Сладкият вкус в устата също намалява усещането на болка.
Неприятно, но факт: когато в първите седмици от своя живот бебетата изпускат газове, това също може да предизвика усмивка на лицето дори по време на бодърстване. Същото се отнася и за бебетата, когато чревни газове се отделят по време на сън.
Когато бебетата изпускат газове, това предизвиква рефлекс за усмивка
Какво е това – облекчение от излизането на определено количество газ или проста рефлекторна реакция, не е известно. Ясно е само, че когато въздухът напуска коремната кухина, у децата се появява характерно радостно изражение на лицето.
Когато децата станат малко по-големи и се усмихват насън, това може да бъде свързано с факта, че те действително реагират на своите сънища. И вероятно те са свързани с техните най-любими картинки, такива като лицата на родителите им.
В първите седмици или месеци след раждането децата не са способни да реагират на сънищата, както възрастните. Това е така, защото те още нямат способността на мозъка да реагира на минали събития или опит. Но характерната за сънищата мозъчна активност при децата се наблюдава още преди появата им на бял свят.
По тази причина някои изследователи стигнали до извода, че бебетата могат да виждат някакви сънища. Учените засега нямат единодушно мнение за тази хипотеза. Някои твърдят, че мозъкът на бебето не е способен на абстрактното мислене, характерно за сънищата.
Неуловимата природа на сънищата пречи на учените да представят конкретни данни за това как именно мозъкът на децата обработва информацията.
Делян ВАСИЛЕВ
