В нашата кръв спирт може да се открие почти винаги, дори в най-честните трезвеници – в неголеми концентрации той се появява в хода на разпада на глюкозата. Но докато спиртът не е твърде много, клетките се справят успешно с неговата неутрализация. Проблемите започват, когато той стане много. И само се увеличават, когато в организма се появяват други вещества, които действат на същите мишени, както и алкохола.
Антибиотици
Забрана за употреба на алкохол може да се срещне в инструкциите на повечето антибиотици. Например за метронидазола пише, че препаратът „... предизвиква сенсибилизация към алкохол” – т.е. пречи на организма да се защитава от него.
А ето какво става в действителност. С избавяне на нашите клетки от алкохола са ангажирани два ензима. Първият – алкохолдехидрогеназа – откъсва от етанола два атома водород. Получава се ацеталдехид и това е много по-силна отрова, отколкото самия етанол. Тя поврежда не само мембраните, но и клетъчните протеини – встъпвайки в реакция с тях, те губят своята форма и стават безполезни.
За да не се тровят с ацеталдехид, клетките пускат в действие втория ензим – алдехид дехидрогеназа. Тя откъсва още един атом водород, превръщайки токсина в напълно безопасна оцетна киселина.
Ако в организма се появи вещество, което пречи на алдехид дехидрогеназата да работи, алкохолът става много по-опасен – тъй като клетките го превръщат в оцетен алдехид и се ограничават с това. Алдехидът се натрупва в кръвта и може да предизвика главоболие, повдигане, потене, слабост и гърчове.
Някои антибиотици (например метронидазол и цефалоспорини), съдейки по всичко, също могат да блокират алдехид дехидрогеназата. Поне ако се съчетаят с алкохол, ефектът е почти същият. Ако например се пият спиртни напитки веднага след вътревенозна инжекция с цефалоспорин, концентрацията на алдехид може да подскочи толкова силно, че да възникне оток на Квинке – и това може да доведе до смърт.
Но тъй като антибиотиците от различни класове не си приличат нито по химичен състав, нито по механизма на действие, техните отношения с етанола също могат да се различават. Някои, например еритромицина и доксициклина, в присъствието на спирт просто се усвояват по-лошо – той раздразва стомашната лигавица и затормозява придвижването на храната в червата. От това тяхната концентрация в кръвта става по-ниска и те работят съответно по-лошо. (Бел. ред. Ако имате проблеми със стомашно-чревния тракт, особено при консумация на алкохол, подходящо спомагателно средство е продуктът Колоник Ливър Клийнър, за който ще прочетете и ще откриете талон за 15% намаление на стр. 23.)
Обезболяващи, антихистаминни препарати, транквилизатори
Инструкциите към много седативни препарати заплашват любителите на спиртните напитки с най-различни последствия, от „парадоксални реакции, такива като психомоторна възбуда и агресивно поведение” до кома.
Тъй като етанолът е малка молекула, той лесно преминава през бариерата, отделяща мозъка от общия кръвоток. Там той веднага започва да действа на допаминовите рецептори – наистина, с всеки следващ път това му се удава все по-малко. Спиртът постепенно разклаща допаминовата система и организмът губи чувствителност към собственото ниво на медиатора, т.е. възниква привикване (на мишките за това например им е достатъчна само еднократна употреба на алкохол). Освен това етанолът действа и на други рецептори на нервните клетки – например принуждава ги да поглъщат по-активно затормозяващия медиатор гама аминомаслена киселина. Всичко това води до там, че алкохолът в крайна сметка се оказва един от най-силните депресанти.
Това означава, че етанолът само ще усилва действието на всякакви препарати, които потискат централната нервна система. Например бензодиазепините, които лекарите назначават като транквилизатори за снемане на гърчове и тревожност. Или някои спазмолитици като питофенон. Или антихистаминните лекарства от първо поколение – същите, които нерядко предизвикват сънливост (твърди се, че с новите поколения такива проблеми не възникват).
Колкото по-силен е „затормозяващият” ефект от самото лекарство, толкова по-опасно е неговото съчетаване с алкохол. А ако етанолът още и ускорява разтварянето и усвояването на препарата – така става например с един от най-силните опиоидни аналгетици, хидроморфон – то 220 мл 40-градусов алкохол може да предизвикат предозиране и да „забавят” нервната система чак до смърт.
Сърдечно-съдови препарати
Етанолът има особени отношения с кръвообращението. Някои изследователи смятат, че в неголеми дози той не само не вреди на здравето, но дори може да служи като профилактика на сърдечно-съдовите болести. И именно поради това, ако човек вече се лекува от такива заболявания, участието на алкохола може да влоши нещата.
Известно е например, че етиловият спирт разрежда кръвта: в негово присъствие по-лесно се разтваря фибриногенът, един от главните протеини на съсирването на кръвта. Ето защо лекарите не препоръчват да се съчетават алкохол и антикоагуланти: колкото по-лошо е съсирването, толкова по-висок е рискът от силни кръвотечения и вътрешни кръвоизливи.
Освен това алкохолът е „строго забранен” в съчетание с някои препарати, употребявани при хипертония. Например нитроглицерин. Проблемът е в това, че алкохолът и сам по себе си намалява артериалното налягане – действа на съдовата стена и кара клетките да отделят вещества, отпускащи мускулите. В резултат съдовете се разширяват, налягането пада и по този начин алкохолът може да усили ефекта от другите лекарства за повишено налягане и сърдечна недостатъчност.
Всичко това показва, че в съчетание с други силно действащи препарати алкохолът може да се превърне в опасно оръжие. Например с клонидин, който сваля налягането бързо и рязко. Заедно с етанола те могат сериозно да забавят работата на сърцето и да предизвикат припадък – те често са използвани от престъпници, за да „изключат” жертвата преди да я ограбят или отвлекат.
Ваксини
Алкохолът не се препоръчва и в съчетание с ваксини. Например по отношение на руската ваксина срещу COVID-19 някои специалисти вече препоръчали да не се пие алкохол две седмици преди ваксинацията и още три седмици след нея. Въпреки това в инструкцията за използване на руската ваксина срещу коронавирус няма никаква забрана на употребата на алкохол (такава няма и за другите ваксини, предлагани в момента). Това впрочем не означава, че етанолът не взаимодейства по никакъв начин с ваксината – просто дизайнът на тези клинични изпитания не позволява да се направят такива изводи.
Други изследвания в тази област дават противоречиви отговори. От една страна, известно е, че от високите дози алкохол не напълно узряват и загиват не само еритроцитите, но и имунните клетки – същите, които отговарят за реакцията на ваксината. От друга страна, в експерименти на маймуни се оказало, че „умерено пиещите” животни (но не маймуните „алкохолици”) изработват по-устойчив отговор на ваксината, отколкото „трезвениците”.
За хората ние знаем само това, че тези, които пият често и по малко, по-рядко страдат от сезонни простуди и остри респираторни вирусни инфекции – при това важна е, съдейки по всичко, именно честотата. На какво се дължи това и до днес не е ясно – може би причината е, че етанолът потиска отделянето на стресовия хормон кортизол, който обикновено сдържа имунния отговор. А може би алкохолът просто разширява съдовете в дихателните пътища, поради което те се сгряват по-добре, а на вирусите им става по-трудно да се размножават.
Въпреки че много лекари продължават да твърдят категорично, че алкохолът дори в минимални дози е вреден за здравето, от гледна точка на имунологията той не изглежда абсолютно зло.
Иван ПЕТРОВ
