Стресът – под формата на травматични събития, напрежение в работата, ежедневни стресови фактори или дискриминация, ускорява стареенето на имунната система, потенциално повишавайки риска от рак, сърдечно-съдови болести и заболявания в резултат от инфекции като COVID-19, показа ново изследване на Южнокалифорнийския университет в Съединените щати. То би могло да обясни различията в свързаното с възрастта здраве, в това число неравностойното бреме на пандемията, и да помогне за откриването на възможни начини за интервенция.
„С увеличаване на по-възрастните хора в населението на света, разбирането на различията в свързаното с възрастта здраве е жизненоважно. Възрастовите промени в имунната система играят решаваща роля за влошаване на здравето – казва водещият автор Ерик Клопак, постдокторант от Училището по геронтология „Леонард Дейвис“ при Южнокалифорнийския университет. – Това изследване помага за изясняване на механизмите, свързани с ускореното имунно стареене.“
Когато човек остарява, имунната система естествено започва силно да запада – състояние, наречено имуносенесценция. С напредване на възрастта имунният профил отслабва и включва прекалено много циркулиращи износени бели кръвни клетки и прекалено малко свежи, „наивни“ левкоцити, готови да се борят срещу нови нашественици.
Имунното стареене е свързано не само с рак и сърдечно-съдови болести, но и с увеличен риск от пневмония, намалена ефективност на ваксините и остаряване на органите и системите.
Но на какво се дължат драстичните различия в здравето при хора на една и съща възраст? Авторите на новото изследване решили да видят дали могат да открият връзка между излагането на стрес – известен фактор, допринасящ за лошо здраве – през целия живот и намаляващата сила на имунната система.
Те използвали огромни съвкупности от данни от Изследването на здравето и пенсионирането на Мичиганския университет – национално лонгитудно проучване на икономическото, здравното и семейното положение, и на обществените и частните системи за подкрепа на по-възрастните американци.
За да изчислят излагането на различни форми на социален стрес, изследователите анализирали отговори от национална извадка от 5744 души над 50-годишна възраст. Те попълнили въпросник, разработен за оценка на социалния стрес на респондентите, в това число стресиращи жизнени събития, хроничен стрес, ежедневна дискриминация и дискриминация през целия живот.
След това били анализирани кръвни проби от участниците чрез поточна цитометрия – лабораторна техника, която преброява и класифицира кръвните клетки, докато преминават пред лазер една по една в тесен поток.
Както се очаквало, хората с високи оценки на стреса имали имунни профили, които изглеждали по-стари, с по-нисък процент на свежите „борци срещу болестите“ и по-висок на износените бели кръвни клетки. Връзката между стресиращите жизнени събития и по-малкото готови да реагират, или наивни, Т-клетки се запазвала силна дори след отчитане на фактори като образование, тютюнопушене, консумация на алкохол, индекс на телесната маса и раса или етнос.
Някои източници на стрес не могат да се контролират, но изследователите казват, че може да има начин да се заобиколят.
Таня ТОНКОВА
