За първи път вирусът на маймунската вариола е изолиран и описан в 1958 година в изследователски център в Дания от маймуна, внесена от Сингапур за изследователски цели. Вирусът принадлежи към фамилията Poxviridae, род Ortopoxviridae, вид Monkeypox (маймунска шарка). Следва да отбележим, че към същия род принадлежи и вирусът Variola Vera, причинителят на едрата шарка по хората, която е изкоренена напълно след дългогодишни усилия в 1982 година. Маймунският вирус не е нито пряк предшественик, нито пряк потомък на едрата шарка. Формата му е кръгло-продълговата, с големина 200-250 нанометра. Геномът му е ДНК.

Първият потвърден клиничен случай

от маймунска вариола сред хората е съобщен в 1970 година, когато е изолиран от болно дете в Демократична Република Конго, лекувано за човешка вариола. Тогава този вид вирус е наречен Human Monkeypox (човешка маймунска вариола).

На 7 май 2021 година е регистриран първият случай извън Африка, в Англия, от мъж, който е посетил Нигерия, където се заразил. На 14 май са регистрирани мъж и съпругата му пак в Англия. Интересно е, че те нямат контакт с първия случай и не са посещавали Африка. Източникът остава неизвестен. През месец юни същата година в Австралия са регистрирани 2 случая. Единият заразен е на около 30 години, от Мелбърн, другият на 40 години от Сидни. И двамата са посещавали Англия. И петте случая са прекарали инфекцията леко.

След тези случаи зачестиха съобщения за

болни в различни държави в Европа, САЩ, Канада и редица други страни

До 8 юни 2022 г. в Европа са регистрирани 704 потвърдени случая от 18 страни от Европейския съюз ( включително в Гърция, Сърбия, Румъния) и 473 потвърдени случая от 10 страни извън него. СЗО съобщи, че до 20 юни тази година в света са регистрирани общо 4100 болни и 1700 съмнителни. Един от болните е починал. Много от тях не са свързани с пътуване до Африка.

Начинът на заразяването

става при тесен контакт – лице срещу лице от издишвания въздух от болния, при допир до кожата или от неговите дрехи или спално бельо. През май т.г. водещ специалист от СЗО съобщава, че са регистрирани 2 случая заразени при сексуален акт между хомосексуалисти: единият в Испания, вторият в Белгия.

Инкубационният период на инфекцията е от 5 до 21 дни. Клиничната картина включва: главоболие, мускулни болки, отпадналост, треска, подуване на лимфните възли и обрив: поява на мехури, които с времето засъхват и остават корички и при падането им – тъмни петна. Продължителността на симптомите обикновено е от 12 до 24 дни. Общата смъртност е между 3% до 6% от всички болни. От горното е видно, че болестта протича много по-леко от истинската човешката вариола.

Диагнозата се поставя от анамнестичните данни (доказан контакт с болен) и клиничния преглед. Следва да се подчертае, че разликата в клиниката между маймунската и човешката вариола и варицелата е почти недоказуема. Затова за потвърждаването на болестта се използват познатите диагностични молекулярни (PCR и RT-PCR) и серологични (ELISA) методи.

Лечението се провежда с антивирусния препарат цидовир, които е ефикасен, но притежава токсични свойства. Затова понастоящем се правят опити за извличане от него на нови форми с намалена токсичност.

Профилактиката на болестта

включва физичните методи: избягване контакт с болен и негови дрехи, миене и дезинфекция на ръцете, носене на маски, особено от медицинския персонал, обслужващ болните или съмнителните за маймунска вариола, са от решаващо значение.

За ваксинална профилактика се използва човешката вариолна ваксина, която показва добри резултати. Този факт показва, че между двете инфекции, истинската човешка вариола и човешката маймунска вариола, съществува кръстосан имунитет. В някои страни започнаха задължително ваксиниране на персонала, обслужващ болните и съмнителните случаи.

 Както съобщихме по-горе, човешката маймунска вариола съществува отдавна, но остава ограничена в Средна и Западна Африка. Внезапното й разпространение в северното полукълбо по време на короновирусната епидемия изненада медицинската общественост. Но няма и съмнение за връзка между двете инфекции. Причината остава неизвестна.

Този факт предизвика започването на много проучвания, но те са в ранна фаза и съществени резултати няма. В замяна на това се появиха обширни дискусии и предположения по редица факти.

Въпреки че болестта върлува от преди много години, вирусът човешка маймунска вариола и предизвиканата от него клиника са слабо проучени. Причината е тяхната ограниченост и незасягане на общественото здраве в развитите страни от северното полукълбо.

Не е проучван подробно и геномът на вируса

Не са проведени и сравнителни проучвания между щамовете, циркулиращи сред маймуните, и щама човешка маймунска вариола, за да се изясни причината за преминаване на дивия вирус от маймуните на хората. И до сега не са получени оригинални ваксини.

Преминаването на вируса в северното кълбо поставя началото на изследвания от квалифицираните лаборатории, за да се навакса пропуснатото и да се дадат отговори на редица въпроси.

Обикновено появата на случаите в отделните страни засега са единични, но те ще започнат да създават огнища. Интересен е въпросът откъде се заразяват лицата, които не са имали контакт с болен и не са посещавали ендемични на инфекцията страни. Дали има пренос на вируса чрез животни, внесени от Африка в северното полукълбо, тъй като вирусът засяга и животинския свят, най-често дребните гризачи. Или съществуват безсимптомно протичащи форми на болестта.

Не е даден и отговор и на следния въпрос. Човешкият маймунски вирус се шири в Африка от преди много години, но не се разпространи досега на север. Някой автори предполагат, че причината е в намаление на имунитета срещу човешката вариола, тъй като ваксинацията срещу нея е прекратена преди 140 години, още повече, че сегашното поколение е неимунизирано и има само наследствен клетъчен имунитет, който с времето също може да отслабне. Когато бе имунизирано масово и напълно населението в Африка от вариолна ваксина, под влиянието на получения имунитет от ваксината епидемиите в Африка от човешка маймунска вариола секнаха до единични случаи. След като изминаха 20-30 години от спирането на ваксинацията, епидемиите се появиха наново.

Не е даден отговор и на въпроса защо появата на случаи не изхождат от едно огнище, а се появяват едновременно в много страни. Например съобщенията за внасяне на единични случаи в Гърция и Чили излязоха в един и същи ден. Това показва, че цялото световно население е чувствително на вируса.

Съществува и въпросът

защо човешката маймунска вариола нахлу в северното полукълбо точно в най-големия разгар на коронавирусната епидемия

Между двата вируса няма нищо общо. Коронавирусът покрай многото поражения не засегна ли и съществуващия имунитет срещу истинската човешка вариола?  

Особен интерес предизвиква и въпросът за бъдещето развитие на инфекцията. Поради трудното заразяване вероятно инфекцията ще се разпространява бавно и само огнищно и доколко ще се разсее на широко остава непредсказуемо. Но успокоението идва от това, че протича леко и с ниска смъртност.

Интересен е също и въпросът за бъдещата еволюцията на самия вирус, попаднал в нова природна и социална среда. Успокояващо е, че геномът на вируса е ДНК, което предполага неговата стабилност и липса на поява на варианти. Но промяната на неговата вирулентност е на лице. Съществува разлика на вирулентността между вирусите на Централна и Западна Африка. В Централна Африка заболеваемостта е по-висока, клиниката по-тежка и процентът на смъртните случаи в значително по висок процент в сравнение с Западна Африка.

В заключение

Появи се нов сериозен здравен проблем от световен мащаб. Необходима е бърза интернационална координация за неговото проучване и мерки, за да не се допусне да излезе от контрол.

Затова СЗО веднага излезе с указания за борбата срещу човешката маймунска вариола.

Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ