Проучването, което беше публикувано в сп. Cell Metabolism, показва, че хормон, наречен FGF1, регулира кръвната захар чрез потискане на липолизата (разграждането на мазнините) – също като инсулина, но двата хормона правят това по различен начин. От изключителна важност е, че тази разлика би могла да позволи безопасно и успешно използване на FGF1 за понижаване на кръвната захар при хора, страдащи от инсулинова резистентност.
„Намирането на втори хормон, който потиска липолизата и понижава глюкозата, е научен пробив – казва съавторът професор Роналд Еванс. - Открихме нов участник в регулирането на липолизата, който ще ни помогне да разберем как се управляват енергийните запаси в тялото.“
Когато се храним, богати на енергия мазнини и глюкоза навлизат в кръвообращението ни. Обикновено инсулинът транспортира тези вещества до клетките в мускулите и мастната тъкан, където те се използват веднага или се складират за по-късна употреба. При хората с инсулинова резистентност глюкозата не се отстранява ефикасно от кръвта и по-високата липолиза увеличава нивата на мастните киселини. Тези допълнителни мастни киселини ускоряват производството на глюкоза от черния дроб, повишавайки и без това високите й концентрации. Нещо повече, мастните киселини се натрупват в органите, изостряйки инсулиновата резистентност – характеристика на диабета и затлъстяването.
По-рано екипът показа, че инжектирането на FGF1 силно понижава кръвната глюкоза при мишки и че хроничното лечение с хормона облекчава инсулиновата резистентност. Но как действа той, си оставаше загадка.
При настоящото изследване били проучени механизмите в основата на тези явления и как са свързани те помежду си. Авторите първо показали, че FGF1 потиска липолизата като инсулина, след което демонстрирали, че регулира производството на глюкоза в черния дроб, също като инсулина. Тези сходства накарали изследователите да си зададат въпроса дали FGF1 и инсулинът използват същите пътища за сигнализиране (комуникация) за регулиране на кръвната захар.
Вече се знаело, че инсулинът потиска липолизата посредством PDE3B – ензим, който инициира сигнален път, така че учените тествали пълен набор от подобни ензими, като PDE3B бил начело на списъка. Те били изненадани да открият, че FGF1 използва различен път – PDE4.
„Този механизъм на практика е втора верига, с всички предимства на паралелен път. При инсулиновата резистентност инсулиновото сигнализиране е нарушено. Но при наличието на различна сигнална каскада, ако едната не функционира, другата може. По този начин все още можете да контролирате липолизата и регулирането на кръвната глюкоза“, казва първият автор Спенсър Санкар.
Откриването на PDE4 пътя отваря нови възможности за създаването на лекарства и за основни изследвания, фокусирани върху високата кръвна захар (хипергликемия) и инсулиновата резистентност. Учените са нетърпеливи да проучат дали би могъл да се модифицира FGF1 за подобряване активността на PDE4. Друг начин е да се въздейства върху множество точки от сигналния път, преди PDE4 да се активира.
„Уникалната способност на FGF1 да предизвиква трайно понижаване на глюкозата при инсулинорезистентни мишки е обещаващ терапевтичен път за пациентите с диабет. Ние се надяваме, че разбирането на този път ще доведе до по-добри лечения за диабетиците“, казва старшият съавтор Майкъл Даунс.
Калина КАМЕНОВА
