В гръцката митология лавровото дърво е тясно свързано с бог Аполон, покровителя на музиката, поезията и медицината. Съгласно легенда, описана от древноримския поет Публий Овидий Назон, Аполон имал неблагоразумието да се подиграе с младия Ерос, бога на любовта, който си отмъстил, пронизвайки го със златна стрела. Така го заставил безумно да се влюби в приказно красивата нимфа Дафне. Коварният Ерос пронизал и Дафне, но с оловна стрела, в резултат на което тя отхвърляла всички опити на Аполон да покори сърцето й. Отчаяна от неспирните опити на Аполон да спечели любовта й, в пристъп на отчаяние Дафне помолила баща си – бога на реките Пеней, да я избави от мъките и злата участ. Покрусеният баща изпълнил желанието й, превръщайки я в уханно лаврово дърво. И докато Аполон обгръщал снагата на непристъпната Дафне, тя постепенно се превръщала в ствол, ръцете й в клонки, а косата й в блестящи, ароматни листа. В памет на своята първа и несподелена любов Аполон провъзгласил дафината за свещено дърво. В Древна Елада лавровото дърво било

символ на успех, триумф,

победа, слава и величие. С лаврови клонки се увенчавали победителите, поетите, учените. Лаврово клонче на прага било символ, че гостите са добре дошли в този дом. В средните векове съществувал обичай с лавров венец с плодчета (на латински bacca laurea – плодове на лавровото дърво) да се украсяват главите на завършващите университета млади доктори. От съчетаването на тези две думи произхожда названието на първата университетска образователна степен „бакалавър“, широко разпространено в целия свят.

От дълбока древност уханните листа на лавровото дърво се използват както като прекрасна подправка за множество ястия, така и като

профилактично и лечебно средство срещу редица болести

 Лечебните свойства на лавровите листа са били известни и се препоръчвали от знаменития древногръцки лечител Хипократ, древноримския лекар и философ Гален, арабския целител Ар-Рази и т.н. В листата, кората, както и в плодовете на лавровото дърво се съдържат редица биологично активни субстанции – въглехидрати, протеини, етерично масло, дъбилни вещества, витамини, минерали, смоли, хлорофил и т.н. Ароматът на листата, които са най-използваната част на растението, се обуславя главно от

етеричното масло,

чието съдържание достига до 5,5%. В неговия състав влизат огромен брой химични съединения – моноцикличния терпен цинеол (30-70%), α- и β-пинени, мирцен, лимонен, α- и β-феландрени, камфор, борнеол, линалол, β-селинен, кадинен, кариофилен, терпинеол, гераниол, естери (линалил ацетат, алфа-терпенил ацетат), лактони (кустонолид, артеморин, деацетиллауренобиолид), рутин, редица органични киселини и т.н. и т.н. Лавровото масло се получава чрез парна дестилация на листната маса на растението. Неговият аромат е изключително сложен и трудно се поддава на словесно описание. Цинеолът внася евкалиптов аромат, пинените – на свежи борови иглички, линалолът – на момина сълза, лимоненът – на цитрусови плодове, гераниолът – на роза и т.н. Зад тези аромати незабележимо напират и приглушени камфорови нотки. Етеричното лаврово масло се използва в сладкарството, в производството на козметика, сапуни, парфюми, ликьори, както и за получаване на цинеол и камфор. Цинеолът се прилага в медицината като антисептик и ефективно отхрачващо средство, а камфорът – за производство на т.нар. камфоров спирт, който притежава ревулзивно действие. Прилага се при ставни болки, ревматизъм, невралгии и пр. Камфорът се използва като аналептик, оказващ възбуждащо действие на дихателния и съдовия център на мозъка.

Лавровото етерично масло се използва в ароматотерапията за туширане на психологични и емоционални проблеми. Счита се, че то стимулира работоспособността, творческото мислене и логичните разсъждения и способства за разкритие в пълна мяра на творческите дарования на художници, артисти, писатели и музиканти. Може да се използва като добавка към водата във ваната (до 3-4 капки!) или за масаж. Доказано е и неговото имуностимулиращо, хипотензивно, обезболяващо, антиспазматично, антифунгицидно и антисептично действие. Лавровото масло следва да се използва с особено внимание, тъй като в по-високи дози действа наркотично.

В листата на лавровото дърво

се съдържат въглехидрати – 48,7 г/100 г, протеини – 7,6 г/100 г, липиди – 8,4 г/100 г, фибри – 26,3 г/100 г, алкалоиди (криптодорин и актинодафнин), антоциани, катехини, флавоноиди, фитонциди, сескитерпенови лактони, хлорофил, танини, етерично масло, витамини (А, В₁, В₂, В₃, В₆, В₉, С), минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен) и пр. Те оказват газогонно и антиспазматично въздействие върху храносмилателния тракт, спомагат за отстраняване на пясъка и камъните в бъбреците, действат хепатопротекторно и детосикиращо.

Съдържащите се в незначителни количества бензалдехид, пиперидин и гераниол в листата на лавровото дърво имат отблъскващо действие срещу различни инсекти. Благодарение на съдържащите се в тях фитонциди лавровите листа имат способността да очистват въздуха около тях и да му придават приятен цитрусово-балсамичен аромат.

Лавровите листа

широко се използват в средиземноморската кухня,

както и в кухните на редица народи по света. Те се добавят към супи, месни и рибни ястия, морски дарове, сосове, маринати и т.н., на които придават специфичен и особено приятен аромат. Те повишават апетита и подпомагат храносмилателния процес. За по-добър ефект преди поставянето им в ястието е препоръчително лавровите листа да се потрият едно в друго. Те следва да се поставят 5-10 минути преди края на температурната обработка и да се извадят веднага след нейното приключване. Продължителното им престояване в ястието води до получаване на горчив привкус. Дафиновите листа запазват своя аромат не повече от една година, след което придобиват неприятна горчивина. В добре опакован вид пресните листа могат продължително да се съхраняват във фризера, без да губят първоначалния си вкус и аромат.

Плодовете на лавровото дърво съдържат около 1% етерично масло и от 25 до 45% тлъсто масло (oleum lauri), съставено главно от глицеридите на лауриновата и палмитиновата киселина. В тях са открити още въглехидрати, фитостероли, слизести вещества и т.н. Базовото масло се добива чрез пресоване на плодовете на лавровото дърво. Използва се за получаване на мазила, прилагани за лечение на ревматични и артритни болки. Лавровото дърво вирее добре и у нас и е интересен, приятен и полезен акцент във всяка градина.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ