Кожата отразява всички психични процеси, протичащи у човека. Нищо не се случва без участието на вегетативната нервна система, влияеща пряко или косвено на кожата. Тази система включва в работа всички функции на кожата и показва отвън протичащите изменения, демонстрирайки едно от своите главни предназначения.

Всеки знае, че когато се страхуваме, нашите длани се покриват със студена пот, а когато ни е срам, кожата се зачервява и ни става горещо. Вегетативната нервна система е неподвластна на нашия контрол, невъзможно е просто да се вземе и да се отмени емоцията.

Дерматолозите се изучили огромен брой проблеми, възникващи с кожата. Един от най-често срещаните са

пъпките, които се появяват по време на половото развитие

Това е времето, когато у подрастващия започват да се проявява сексуалността, пробужда се либидото, еротичните фантазии, но той изпитва срам и страх, опитва се да потиска тези мисли.

Забелязано е, че акнето протича в по-тежка форма при тези деца, в чиито семейства не е имало емоционална близост с родителите, не е съществувала здрава духовна връзка между членовете на семейството, а разговорите за интимното са били забранени. Поради липсата на възможност за споделяне на своите нови усещания настъпва премълчаване, възниква стрес, а състоянието силно се влошава.

Кожата – това е нашата психологическа граница. Ако не можем да я преодолеем, встъпването в контакт с другите хора става трудна задача. По този начин, посредством пъпките ние сякаш се опитваме да се защитим от другите, защото акнето първо, допринася за това, че човек се затваря за общуване, а второ, то отблъсква околните. Налице е порочен кръг. Сексуалното влечение започва да се проявява във вид на пъпки, но те едновременно стават препятствие към интимната близост. В резултат срамът от събуждащите се интимни желания отива на заден план, а на арената излиза срамът от своята проблемна кожа, което представлява стандартен вид психологическа защита. Пробуждащата се сексуалност, която изглежда непоносима, се изтласква някъде много далеч.

Най-често акнето се разполага на лицето и в зоната на деколтето, където кожата става червена при изпитване на срам. Но когато младият човек преодолее своя срам и встъпи в полов живот, той получава това, което му е нужно, в него веднага изчезва страхът от осъждане, както и срамът. После си отиват и толкова омразните пъпки.

Кожата винаги говори с нас, тя разказва, че нещо иска да се измъкне навън. Доказано е, че след заболявания, съпровождани от обрив, у детето се наблюдават резки скокове в развитието.

Огромна е ролята на

защитната и осезателната функция на кожата

Според психотерапевтите със заболявания на кожата се сблъскват предимно хората, които или не са били изпускани от ръце като деца, или които въобще не са познали какво е това ласка и топлина. Има такъв проблем – тактилен глад, когато човек изпитва недостиг на контакти със себеподобните. Нуждата от нежност, прегръдки, целувки е базова, тя има не по-малко значение за психиката, отколкото качественият сън и здравословната храна за физическото здраве.

По време на докосване в организма се увеличава изработката на хормона окситоцин, който в големи концентрации се наблюдава при бременните по време на раждане и при оргазъм.

Именно окситоцинът ни прави способни за взаимодействие с хората, той ни помага да се привързваме към някого, да се грижим за него. В хода на многобройни експерименти било доказано, че окситоцинът влияе много добре на когнитивните функции на човека. При понижено ниво на този хормон може да се развият алкохолна или наркотична зависимост.

Хората, които са лишени от тактилни контакти, по-често от другите се сблъскват с депресия, тревожност, апатия, а така също с чувство на ненужност и убеждение, че са недостойни за любов. Такъв човек по правило е самотен, проявява агресия, нещастен е и води отшелнически живот. Той не умее да изгражда здрави отношения и всичко това неизбежно се проявява на кожата.

По време на контакт с други хора у него често се усилва тревожността. Различни обриви правят кожата по-плътна и дебела, това повишава кожните защитни функции, изразявайки по този начин желанието за скриване от околния свят.

Още един разпространен проблем е

Псориазисът -

той се развива или се обостря след преживени конфликти, силен стрес. Това може да бъде какво ли не: измяна, потискана тревога или гняв, смърт на близък човек, развод, конфликти на сексуална почва.

При псориазис настъпва нарушение на ороговяването на кожата. Клетките, които отговарят за това, започват да се делят по-бързо, поради което се образува плътна кора. Болният се изолира от всички, той не иска да открие своята душа и не допуска никого близо до себе си.

Човек става патологичен перфекционист, той е ригиден, но решава да не демонстрира своята повишена обидчивост и ранимост. Такава психологическа защита е своего рода черупка, но зад всяка защита се крие страх, подобно на твърдата черупка на охлюв, зад която е скрито беззащитно тяло.

Не бива да се подминава още един кожен проблем, наречена

Патомимия -

при това разстройство болният започва да човърка и разчесва абсолютно здравата кожа.

Минималната вреда, която може да се причини – това са драскотините. С този проблем се сблъскват невротичните хора, които искат да проникнат дълбоко в себе си, да потърсят поводи за невроза. Космите и ноктите са кожни придатъци и поради това постоянното въртене на кичурите около пръста, тяхното скубане, а така също навикът да се гризат ноктите – това са показатели за нервно разстройство.

В семействата, където има кожни заболявания и недостиг на тактилност, съществуват някои закономерности,

установени от психотерапевтите и невролозите.

Първо, в такива семейства е крайно важно мнението на другите хора. Те през цялото време мислят за това как изглеждат в очите на другите, какви са дрехите им от гледна точка на околните. Кожата представлява също такава дреха, а безпокойството за своя външен вид се проектира върху нея.

Защо възниква такова състояние? По принцип такива деца в детството почти не са били питани за тяхното мнение. На тях им купуват дрехи, каквито възрастните смятат за подходящи, водят ги на кръжоци, които се харесват на възрастните, без да се интересуват дали те са интересни за детето или не.

Освен всичко друго в такива семейства много често критикуват децата и силно ги ругаят за грешките.

Още една важна особеност на тези семейства е зациклянето върху абсолютната чистоплътност. Често хората, страдащи от заболявания на кожата, са много гнусливи. Тази особеност има психологически характер. Това е проява на недоверие към околния свят, което, безусловно, както и повечето психологически затруднения, произхожда от семейството.

Развитието на кожните заболявания в дадения случай работи по две схеми. Първата – това е стресът, по време на който протича освобождаване на „лоши” хормони, и реакция на вегетативната нервна система, които представляват преки причини за болести.

Втората схема – това е честото миене на ръцете, при което от кожата се отстраняват важни бактерии, отговорни за имунната и бариерна функция. На човек му се струва, че той по този начин просто иска да се предпази, но в действителност оставя себе си беззащитен.

Точно така се случва и в живота. Когато човек встъпва в борба с невидим противник, ограждайки се от света, той се лишава от възможността да получава любов и става много раним.

Когато нашите вътрешни ресурси са наситени, кожата не реагира на психологическите трудности. В такъв случай човек сам може да я травмира, показвайки по този начин емоционалните си проблеми.

Впрочем патологоанатомите отдавна твърдят, че след смъртта на човека от неговата кожа изчезват всички обриви. Може би цялата работа е в това, че него повече нищо не го тревожи.

Никола СТАМЕНОВ