В ново изследване учени от Mayo Clinic доказали, че преумората влияе негативно на здравето по неочакван начин.
Въпреки че концепцията за преумората не е нова, тя достигнала ключов момент по време на пандемията от COVID-19. През този период преходът към работа от дома и нуждата от самоизолация принудили много хора да започнат да работят по-дълго заради размиването на границата между работата и домашното време. Допитване, проведено от фирмата за набиране на персонал Robert Half през 2020 г., показало, че 55% от анкетираните, преминали към работа в домашния офис, работили през почивните дни, а 34% заявили, че редовно работят повече от 8 часа дневно.
Националното бюро за икономически изследвания също съобщило, че
средната продължителност на работния ден се увеличила с 48,5 минути по време на пандемията
Бремето на преумората по време на пандемията силно усетили медицинските служители. Изследвания показали, че здравните работници са били подложени на висок риск от професионално и емоционално изгаряне (бърнаут) поради многократно повишеното натоварване по време на пандемията. През май 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) класифицирала емоционалното изгаряне като професионално явление, когато човек не се справя със стреса на работното място както трябва. То може да се охарактеризира като чувство на опустошеност, негативно или цинично отношение към своята работа, понижаване на професионалната ефективност.
В допълнение към тези пагубни усещания и последствия, различни изследвания подчертават негативното влияние на преумората върху здравето като цяло.
„Въпреки че тялото и мозъкът на човека притежават невероятна способност да бъдат устойчиви и адаптируеми, те имат свои предели и ограничения. Когато ние се преуморяваме и не обръщаме първостепенно внимание на себе си, това в крайна сметка води както до физически, така и до психически разстройства”, обяснил авторът на изследването Адам Пърлман.
Ролята на стреса и високите изисквания
Един от най-големите проблеми, свързани с преумората и изгарянето, е стресът. Високото ниво на стрес е свързано с редица проблеми със здравето, такива като депресия, диабет, хипертония, разстройство на храносмилането. По думите на учените, допълнителният стрес от преумората може да увеличи изработката на хормона кортизол, повишавайки риска от сърдечен пристъп или инсулт. Високите натоварвания на тялото могат също да предизвикат болки в гърба и шията, а така също напрежение в мускулите.
„Здравословното хранене може да пострада, ако човек няма време да се храни пълноценно през работния ден или няма време да отиде до магазина и да си приготви по-полезна храна. Допълнителното време за работа също означава по-малко време за отношения, физически упражнения. Накрая, допълнителният стрес може да склони човек към употреба на алкохол или наркотици за справяне със стреса. Крайният резултат ще бъде емоционално изгаряне”, обяснил Пърлман.
Отчитайки, че дори незначителните стресови фактори могат да повлияят на здравето на човек в дългосрочна перспектива, както показало изследване от 2018 г., въздействието на хроничния стрес може да доведе до печални последствия.
Тъй като преумората и изгарянето предизвикват проблеми със здравето, учените си задали въпроса как това може да повлияе на риска от смърт. СЗО съобщила, че увеличението на работното време е допринесло за смъртта на 745 000 души вследствие на инсулт и исхемична болест на сърцето през 2016 г.
А авторите на друго изследване твърдят, че поради преумора на работното място жените трупат излишни килограми.
Изследването, включващо повече от 3800 доброволци в Швеция, установило, че прекомерните натоварвания в работата може би предразполагат жените към увеличение на теглото.
За основа на изследването, публикувано в сп. International Archives of Occupational and Environmental Health, послужила програмата Västerbotten Intervention Program, шведско демографско изследване. Жените и мъжете били изследвани три пъти в продължение на 20-годишен период, били анализирани такива показатели, като телесна маса, изисквания и контрол на работата. Учените следили хора на възраст от 30 до 50 или от 40 до 60 години. За да оценят нивото на изисквания към работата, участниците били разпитвани за техните темпове на работа, психологическия натиск, имали ли са те достатъчно време за изпълнение на своите задължения и колко често предявяваните изисквания към тях са били противоречиви.
„Ние установихме, че високите изисквания към работата играят определена роля за увеличение на теглото на жените, докато при мъжете нямало никаква връзка между високите изисквания и увеличението на теглото”, посочила София Клингберг, изследовател в областта на обществената медицина и общественото здравеопазване в Университета в Гьотеборг.
Резултатите показали, че в хода на изследването
участниците с ниска степен на контрол в своята работа по-често трупали излишни килограми
Това се отнася както за жените, така и за мъжете. От друга страна, дългосрочното въздействие на високите изисквания към работата играело роля само при жените. Малко повече от половината от жените, към които били предявявани високи изисквания, значително увеличили своето тегло за 20 години. Това повишение на теглото било примерно с 20% по-високо, отколкото при жените с ниски изисквания към тяхната работа.
„Причината може би е в съчетанието на изискванията към работата и по-голямата отговорност на жените за дома, която те поемат. Това може да затрудни търсенето на време за спортни занимания и воденето на здравословен начин на живот”, посочила Клингберг.
Изследователите смятат, че понижаването на стреса, свързан с работата, вероятно може да доведе до намаляване не само на увеличаването на теглото, но и на заболеваемостта, включително сърдечно-съдовите болести и диабета.
Валентин СТОЙЧЕВ
