Оптималното й функциониране е ключът към здравето и жизнеността. Изградена е от лимфни капиляри, които започват началото си от междуклетъчното пространство. По-малките съдове имат стени, изградени от ендотелни клетки, докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. По хода на големите лимфни съдове има лимфни възли, които имат свойството да произвеждат лимфоцити, а те от своя страна са бодигардовете, които ни предпазват.

Към главните лимфни съдове се отнасят лимфните протоци и вливащите се в тях лимфни стволове. Лимфните протоци са два – гръден и десен лимфен, като познаването им улеснява самомасажа за оттичането. Първият събира лимфата от долните крайници, таза, коремната кухина, лявата половина на гръдната кухина, левия горен крайник и лявата половина на шията и главата. Вторият събира лимфата от останалата част на тялото, която е значително по-малко – дясната половина на гръдната кухина, десния горен крайник и дясната половина на главата и шията.

Съставът на лимфата е подобен на този на плазмата: съдържа вода, протеини, мазнини, глюкоза, креатинин, хлориди, фосфати, урея и калций. Количеството белтъци варира според различните тъкани: образуваната в черния дроб лимфа е с по-високо съдържание на белтъци, а в кожата съдържанието им е най-ниско. След хранене лимфата в тънкото черво е с много високо съдържание на мазнини и моноацилглицероли и носи наименованието хилус.  

Лимфната система е ангажирана с транспортирането на липидите, реабсорбирани в храносмилателния тракт, до кръвта – в ентероцитите (клетките на лигавицата на тънкото черво), където резорбираните липиди образуват комплекси, наречени хиломикрони. Хиломикроните имат големи размери и не могат да преминат през стените на капилярите. По тази причина те постъпват в лимфните съдове и после в кръвта.

Безцветната течност циркулира в тялото по подобен начин на кръвта през обширна мрежа от съдове, която преминава през почти всички тъкани. При нормални обстоятелства приблизително 2,5 до 4 литра лимфна течност преминава през лимфната система всеки ден. Тя играе ключова роля в поддържането на нашата имунна система, като събира и отвежда метаболитни клетъчни отпадъци, мъртвите клетки и токсини. Неотдавна се установи, че „безполезната тръба в задънената улица“, както наричат апендикса, също е част от лимфната система.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА НЕЯ?

За разлика от кръвта, лимфната течност не се изпомпва, а се изцежда през съдовете, когато използваме мускулите си. Основните й функции са да поддържа баланса на течности между кръвта и тъканите, известен като флуидна хомеостаза. Тя е част от имунната система на тялото и помага за защитата срещу бактерии и други патогени. Улеснява усвояването на мазнините и мастноразтворимите хранителни вещества в храносмилателната система.

Лимфната система произвежда лимфоцитите – белите кръвни телца. Когато лимфоцитите (Т- и В-клетките) се активират, те образуват антитела и започват да защитават тялото. Те могат също да произвеждат антитела по памет, ако вече са се сблъсквали със специфичния патоген в миналото.

В човешкото тяло има от 400 до 800 лимфни възела. Те са концентрирани в областта на шията, подмишниците и слабините. В отговор на заболяване от едната или от двете страни на шията се получават така наречените „подути жлези“. Именно в лимфните възли лимфоцитите за първи път се сблъскват с патогените, общуват помежду си и предизвикват защитния отговор. След това активираните лимфоцити преминават по лимфната система, за да могат да достигнат до кръвния поток и разпространяват имунния отговор в тялото чрез кръвообращението.

Подутите лимфни възли могат да бъдат симптоми на множество състояния. Познати са жлезистата треска, известна още като инфекциозна мононуклеоза. Това е вирусна инфекция, която може да причини по-дълготрайно подуване, възпалено гърло и умора. Тонзилитът е по-често срещан при децата, отколкото при възрастните. Появява се, когато сливиците се борят с инфекция (обикновено вирусна, но понякога и бактериална). Бактериалната инфекция, наричана фарингит, обикновено се причинява от стрептококова бактерия от група А и може да доведе до подуване на лимфните възли. Децата са по-склонни към подути лимфни възли, тъй като имунната им система все още развива отговорите си към инфекциозните патогени.

Освен лимфните съдове и възли в цялата система на този имунен бодигард на човешкото тяло влизат сливиците, далакът и тимусната жлеза. Сливиците произвеждат бели кръвни телца и антитела. Тяхната стратегическа позиция им позволява да предпазят от вдишване и поглъщане на чужди тела. Далакът участва в производството на бели кръвни телца и филтрира кръвта, за да премахне микробите и старите и увредени червени кръвни клетки и тромбоцити. Тимусната жлеза точно зад гръдната кост отделя хормони и е от решаващо значение за производството, узряването и диференциацията на имунните Т-клетки. Костният мозък може да се счита за част от лимфната система, защото именно тук узряват В-клетъчните лимфоцити на имунната система.

В научно съобщение от май 2015 г. се казва, че лимфната система може да има роля при подпомагането на сърцето да се възстанови след сърдечен арест. През юни същата година става ясно, че е открита неизвестна дотогава връзка с централната нервна система и мозъка. През октомври 2017 г. изследователи открили, че мозъкът има лимфни съдове, които му позволяват да обработва „отпадъците“ от кръвоносните съдове. Това може да даде нова представа за връзката между мозъка и имунната система.
...

Бойка ВЕЛИНОВА

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител