Стъклена тръбичка, пълна с живак – от времето, когато холандският учен Херман Бурхаве (1668 – 1738) първи е използвал живачния термометър за медицински цели, този уред е употребяван като най-точният за отчитането на телесната температура. Осъзнавайки обаче огромните вреди от приложението на живака (който е всъщност силно токсичен метал) в промишленото производство, световни институции като ООН и СЗО от десетилетия се стремят да ограничат използването на живачни технологии и да ограничат продажбата на такива изделия, включително медицински. Така в компютърната ера живачните термометри постепенно бяха заменени от изобретяването на електронните, а в страните от Европейския съюз продажбата им е забранена още от 2009 г.
Според конвенция на ООН, влязла в сила от 2017 г., се предвижда съкращаване на използващи живак производства в златодобивната и циментовата промишленост, във въглищните топлоцентрали, както и при направата на някои видове луминесцентни лампи, на медицински прибори и ред други стоки и изделия, включително козметични.
Споменатият документ е наречен Минаматска конвенция, на името на японския град Минамата, където през 1956 г. от живак са се отровили почти 2000 души. По повод петата годишнина от приемането й експерти на организацията напомнят, че Конвенцията е резултат от дългогодишни научни изследвания върху вредите за човека и природата от използването на живака. Климатичните изменения през последното десетилетие чувствително са допринесли за замърсяването на околната среда с „течното сребро“ – популярно название на метала. Горските пожари причиняват изхвърлянето във въздуха на 600 т живак годишно – около 1/4 от общия обем емисии, причинени от човешката дейност.
Учените алармират, че изсичането на горите също влияе негативно на тази ситуация: без тропическите гори на Амазонка улавянето на живака в атмосферата спада до 250 т, намалявайки с 400 т ефекта на този природен въздухоочистител на планетата.
Лия ЕМИЛОВА
