Притеснението на много от подрастващите при връщане в класната стая след волните летни месеци е нормално и разбираемо. Нервни са и май-малките, които за първи път ще прекрачат училищния праг. Но родителите са тези, които могат да помогнат за облекчаване на периода на преход, да разпознаят симптомите на стрес и тревожност и да подходят с грижа и разбиране.
Когато детето започва да хленчи, че не иска да се връща в класната стая, в основата е липсата на интерес и дългото откъсване от учебните занятия. Ключът към подкрепата в тази трудна ситуация не са нито отхвърлянето, нито крещенето и заплахите. Той е в изслушването и увереността, че го разбирате какво преживява, че ще го успокоите и ще бъдете до него във всеки момент, за да се научи да управлява своя стрес и безпокойство.
Ако смятате, че ситуацията е извън контрол и детето е неуправляемо, а вашите методи са изчерпани, не се притеснявайте да потърсите специализирана помощ от детски психолог.
ПОВОДИТЕ ЗА БЕЗПОКОЙСТВО МОГАТ ДА СА МНОГО
Има безброй причини децата да изпитват безпокойство и стрес с наближаването на първия учебен ден. Причините им са толкова уникални, колкото са и самите те.
При някои те се коренят в страха от неизвестното, особено ако ще бъдат в нова сграда или град. Те също така може да се притесняват за намирането на приятели или за натоварването и – подсъзнателно – дали притежават необходимите качества, за да се справят успешно с уроците. С наближаването на новата учебна година те може да започнат да се страхуват, че отново ще трябва да застанат лице в лице със съученици, които са ги тормозели и трябва отново да преминат през същите преживявания отново.
Учениците може да се притесняват и за много други неща – каква ще е здравната ситуация, дали няма да се налага да носят маски или дали ще продължат да имат същите учители и съученици след дългата пауза. Двете години, в които периодично ходенето на работа и на училище ставаше дистанционно, прекрати харесвани спортни и извънкласни дейности, накърни социализацията, създаде икономическо напрежение в много семейства.
Децата също могат да бъдат стресирани от проблеми, свързани с външния им вид. Подрастващите може да се притесняват как ще ги гледат, ако имат промени в теглото, носят вече очила или са им се появили младежки пъпки.
ЗА КОИ ПРИЗНАЦИ ДА СЛЕДИМ?
Бъдете нащрек за проявите на стрес. И се уверете, че правите каквото можете, за да облекчите неприятните чувства. Когато децата са тревожни, те може да не знаят как да се изразят с думи. Потърсете улики в тяхното поведение: ако са по-кротки и мълчаливи от обичайното; ако са неспокойни и нервни; ако се оплакват от болки в корема; ако се проявят промени в навиците за хранене и сън; ако изразяват негативни мисли или страх; ако се разстройват или се ядосват по-бързо; ако плачат без повод; ако не могат да се концентрират в никаква дейност.
Ако безпокойството на вашето дете продължава повече от две седмици и пречи на ежедневния му живот, това може да е признак на тревожно разстройство. Говорете с лекар относно вашите притеснения.
Нелекуваната тревожност излага децата на риск от лошо представяне в училище, затруднено поддържане на приятелства и депресия. И когато пораснат може да доведе дори до злоупотреби със стимуланти или други вещества.
...
Бойка ВЕЛИНОВА
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
