Неотдавнашни изследвания на американски диетолози доказват, че редовната употреба на бобови култури способства за чувствително понижение на наднормената телесна маса. За постигане на този ефект е достатъчно ежедневно да се употребява по 130 грама от която и да е от бобовите култури в продължение на шест седмици. Наред с това се отбелязва и значимо понижение на нивото на холестерол в кръвния ток.

Бобовите растения притежават едно уникално свойство – тяхната коренова система предоставя жизнено пространство на т.нар. азотфиксиращи бактерии, които свързват атмосферния азот, превръщайки го в лесноусвояеми от растенията форми. 

Бобовите култури са били известни и използвани от човека още в дълбока древност. Почти всички древни цивилизации са оценили по достойнство хранителните качества на тези растения и масово са ги отглеждали. Войската на Древния Рим, завоювала половината свят, се хранела основно с леща и ечимик. Семена на грах, фасул и леща са открити в гробниците на египетските фараони.  Фасулът, царевицата и тиквата в продължение на хилядолетия са съставлявали основата на хранителния прием на индианците в Новия свят.

В наши дни световното годишно производство на бобови култури се оценява на 75 милиона тона. Най-големи производители са Индия (24% от световния добив), Канада и Мианмар (Бирма) – по 7% и т.н. Най-големи консуматори са страните от третия свят -   Руанда, Нигер, Хаити, Етиопия, Танзания, Камерун, Кения, Никарагуа и др.

Баклата (Vícia fába) е

едно от първите бобови растения, култивирано от човека,

заедно с лещата и нахута. За нейна прародина се приемат земите на Средиземноморието. В Древния Египет баклата е била свещено растение. То било особено ценено и в Древна Гърция. Следи от бакла са открити в пещери и в селища, съществували 5000 години пр.н.е. Неотдавна в Израел, край планината Кармел, бяха открити обгорели семена на бакла, датиращи отпреди 14 000 години. Баклата е най разпространена в Средиземноморския басейн – Гърция, Италия, Испания, Мароко и Алжир, където съществуват множество нейни вкусни кулинарни превъплъщения. По време на Великите географски открития баклата попада в Новия свят, където среща радушен прием. В Латинска Америка широка популярност придобива солената и пържена бакла. В България най-вероятно баклата е пренесена от Древна Гърция.

Баклата принадлежи към рода Глушина (Vícia), който наброява 230 вида, много от които се използват като храна за човека и домашните животни и се отглеждат в редица страни на света. В нея се съдържат  72,6 г/100 г вода, 17,6 г/100 г въглехидрати, 7,9 г/100 г протеини и 0,7 г/100 г липиди, танин (до 9 г/100 г). Тя е

богат източник на важни витамини и минерали –

А, В₁, В₂, В₅, В₆, С и натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, селен и други. Особено високо е съдържанието на манган – 7 мг/100 г (350% от дневната потребност). Манганът играе ключова роля в синтезата и обмяната на невромедиаторите в човешкия организъм, поради което си е заслужил прозвището „микроелемент-мениджър”. Той е важна съставна част на ензима супероксиддисмутаза, който взема дейно участие в антирадикаловата защита на митохондриите – фабриките на енергия в човешкото тяло, съхранявана в уникалните молекули на аденозинтрифосфорна киселина (АТФ). Манганът участва в регулирането на нивото на глюкоза в кръвния ток, в усвояването на липидите и синтезата на мастни киселини, активира ензимите, участващи в усвояването на витамините А, С и Е и т.н.

Баклата е с

невероятно съдържание на бета-каротин

(провитамин А) – 194 мг/100 г (3880% от дневната потребност!). В човешкия организъм бета-каротинът се трансформира в изключително ценния витамин А. Превръщането се осъществява в черния дроб и в тънките черва под действието на желязосъдържащия ензим бета-каротин-диоксигеназа. Всъщност само част от бета-каротина се превръща във витамин А, а останалата част се складира в мастните тъкани, кожата и черния дроб. Неговата конверсия се управлява от нивото на витамин А в организма. Бидейки мощен антиоксидант, бета-каротинът участва активно и в антирадикаловата защита на организма. Той предпазва кожата от действието на тези свръхагресивни частици, които се образуват под действието на ултравиолетовата радиация. Доказано е, че бета-каротинът има стимулиращ ефект по отношение на имунната защита на организма.

Баклата е богата на фибри, които подпомагат чревния транзит и дружествената микрофлора. Тя е нискокалоричен продукт – 57 ккал (238,5 kJ)/100 г, който има бърз ефект на засищане, с което се обяснява нейната полза за редуциране на наднормената телесната маса. Цветовете на баклата се използват за приготвяне на отвара, която се прилага за успокояване на болките при бъбречни кризи и възпаление на простатата. 

В наши дни е известно, че за определени хора баклата е

опасен продукт, който може да доведе дори и до летален изход

Причина за това е дефицитът на един ензим с твърде виетиевато наименование – глюкоза-6-фосфат дехидрогеназа (G6PD), който изпълнява важни функции в червените кръвни клетки, участващи в пренасянето на живителния кислород в човешкия организъм. Недостигът на този ензим затруднява сериозно нормалното функциониране и жизнеността на червените кръвни клетки. Предвид на това, че G6PD участва в обмяната на въглехидратите и синтезата на фосфатни съединения с макроергични връзки, ниските му нива понижават снабдяването на организма с енергия. Пониженото съдържание или липсата на този ензим намалява чувствително нивото на важния клетъчен антиоксидант глутатион, поради което клетките на еритроцитите стават сериозно уязвими на атаката на окислители. Самият ензим играе съществена роля в редукцията на окислителите. В баклата се съдържат т.нар. β-гликозиди – вицин и конвицин, както и техни агликони, които при хидролизата си образуват продукти със силно окислително действие. В резултат на действието им се развива агресивна хемолитична анемия, известна под названието фавизъм (производно на английското наименование на баклата – fava bean). От фавизъм страдат около 450 милиона души по света, предимно мъже от района на Средиземноморието. При около 20% от хората с недостатък на G6PD консумирането на бакла може да отключи тежка хемолитична анемия. Дори и съвременната медицина е безсилна при 10% от случаите на това опасно заболяване, което води до бързо унищожение на червените кръвни клетки. Освен баклата хемолитична анемия предизвикват още напитки, съдържащи хинин, хранителни добавки, съдържащи витамин С, както и някои лекарства и химични вещества като: салицилати, сулфонамиди, нитрофурани, метиленово синьо, нафталин и др. Те също могат да повишат нивото на високореактивни окислители, което води до бързо унищожаване на червените кръвни клетки. Като правило, липсата на въпросния ензим е няма прояви. За дефицита на G6PD се разбира едва, когато се развие хемолитична анемия.

Древногръцкият математик и философ Питагор е известен не само със знаменитата си теорема, но и с това, че е участвал в олимпийските игри и дори е бил шампион. Той е практикувал особено единоборство – панкратион, съчетаващо елементи на борбата и юмручния бой. Любопитно е, че Питагор е имал не особено благосклонно отношение към бобовите култури. Той мъмрел сериозно учениците си, които прекалявали с тях, поради нелицеприятните им звукови ефекти, смущаващи занятията. Бил и категорично против консумирането на бакла, обяснявайки това, че в нейните зърна са се вселили душите на мъртвите.

За всички, които имат нормални нива на този ензим, баклата е вкусен и полезен продукт, който обаче задължително следва да се консумира след термична обработка. В световната кулинарна практика, особено в средиземноморските страни, има безброй невероятно вкусни рецепти, в които баклата има главна роля. 

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ