През 2021 г. латвийски учени публикували резултатите от свое изследване. Според тях, не по-малко от 24% от лекарите, участващи в анкетата, сами гризат ноктите си често или от време на време, а от 2 до 4% го правят постоянно. При това само малцина от тях са склонни да обръщат внимание на подобен навик при своите пациенти. А ако някой пациент все пак се оплаче от натрапчиво желание за гризане на ноктите, най-често той е изпращан при други специалисти.

При това онихофагията е

една от формите на обсесивно-компулсивно разстройство

на психиката, наред с трихотиломанията, трихофагията и други подобни разстройства.  Т. е. това, което в детството възниква като лош навик, може в крайна сметка да доведе човек в кабинета на психиатър за провеждане на лечение.

Предполага се, че откъсването на кожички, скубането на косми или гризането на нокти е резултат от стрес, повишена тревожност, невъзможност за контролиране на случващото се, или от скука.

Котката, която няма какво да прави, се ближе, а човек започва да си гризе ноктите.

Въпреки че скуката не е толкова силен рисков фактор, както безпокойството и стреса, особено в съчетание с ниско качество на живот.

През 2016 г. полски учени публикували резултатите от интересно изследване на доста голяма група студенти по медицина. Ето какво заявил Пшемислав Пакан, психиатър, ръководител на изследването: „Тези студенти, които имали навик да гризат ноктите си, демонстрирали по-ниско качество на живот, при това с времето този показател още повече се влошавал. Ние наблюдавахме видима връзка между времето на съществуване на навика, наличните аномалии и броя на поразените нокти и по-нататъшното снижаване на качеството на живот. При това неуспешните опити за справяне с навика и страданието от тези неудачи влияеха на влошаването на качеството на живот”.

Някои учени предполагат, че гризането на ноктите може да има заместващ характер. Например човек скучае или чака нещо, седи без работа. Започвайки да гризе ноктите, той сякаш вече е зает с нещо. Или нервничи, и в този случай ноктите му помагат да се отвлече и да понижи нарастващото напрежение.

Съществуват изследвания (проведени на плъхове), потвърждаващи, че подобно „почистващо” поведение, или груминг, може да донесе удовлетворение, което не достига на животното.

В експериментите плъховете започвали да се мият и да се грижат за козината по-малко, ако им въвеждали ендорфин, който, очевидно, не им достигал.

...

Огнян СТАВРЕВ

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител