Изследване на Раковия център „М.Д. Андерсън“ при Тексаския университет откри, че раковите клетки произвеждат в малки количества своя собствена форма на колаген, като така създават уникален извънклетъчен матрикс, който влияе върху туморния микробиом и предпазва от имунните отговори. Тази абнормна колагенова структура е коренно различна от нормалния колаген, произвеждан в човешкото тяло, и предлага силно специфична мишена за терапевтични стратегии.
„Раковите клетки изработват атипичен колаген, за да създават свой собствен защитен извънклетъчен матрикс, който подпомага размножаването им и тяхната способност да оцеляват и да отблъскват Т-клетките. Той освен това променя микробиома по начин, който им помага да процъфтяват“, казва д-р Рагу Калури, ръководител на изследването.
Колагенът тип I, който е най-разпространеният в тялото, се произвежда от фибробластите и се открива главно в костите, сухожилията и кожата. По-рано се смяташе, че колагенът в туморите стимулира развитието на рака, но екипът на Калури демонстрира, че той вероятно играе защитна роля против потискането на прогресията на панкреатичния рак.
В обичайната си форма колагенът е хетеротример, състоящ се от две α1 вериги и една α2 верига, които се събират, образувайки тривитлова структура като част от извънклетъчния матрикс. Но когато изследвали човешки панкреатични ракови клетъчни линии, учените открили, че клетките експресирали само гена за α1 (COL1a1), докато фибробластите експресират и двата гена.
По-нататъшният анализ разкрил, че раковите клетки са заглушили гена за α2 (COL1a2) посредством епигенетично хиперметилиране, което е довело до специфичен за рака колагенов „хомотример“, състоящ се от три α1 вериги.
Загубата на раково-специфичния колаген намалява прогресията на рака и може да засилва антитуморния имунен отговор. За да изследват реалните ефекти от това наблюдение, авторите използвали миши модели на рак на панкреаса, при които генът COL1a1 бил изтрит само при раковите клетки. Загубата на специфичния за рака хомотример намалявала пролиферацията на раковите клетки и препрограмирала туморния микробиом. Това водело до по-ниска имуносупресия (потискане на имунния отговор), която се свързвала с увеличено проникване на Т-клетки и елиминиране на раковите клетки.
Освен това мишките се повлиявали по-благоприятно от анти-PD1 имунотерапията, което предполага, че атакуването на този раково-специфичен колаген би могло да помогне за засилване на антитуморния имунен отговор.
...
Превод от английски
Лина ПОПОВА
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
