Ако детето от много малко проявява таланти, първото, което трябва да направите, за да реализира то потенциала си, е да се опитвате да го отглеждате като дете с нормални заложби. Това е един от изводите на най-продължителното проучване, в което са проследявани 5000 надарени младежи в продължение на пет десетилетия. Сред наблюдаваните бъдещи асове на XXI век освен вече доказани учени с високи постижения са и Марк Зукърбърг от Facebook, съоснователят на Google Сергей Брин и надарената Стефани Джерманота (Лейди Гага). Лавинообразно нарастващото количество данни от проучването генерирало повече от 400 статии и няколко книги и предоставя ключови прозрения за това как да се открият и развият таланти в науката, технологиите, инженерството, математиката и извън тях.
Продължителните наблюдения показали, че – противно на общоприетото клише „1 процент талант и 99 процента труд“ – вродените умствени способности, а не упоритият труд, имат най-голямо значение за резултатите от живота. „Независимо дали ни харесва или не, тези хора наистина контролират обществото“, казва Джонатан Уай, психолог от програмата за идентифициране на таланти на университета „Дюк”. „Децата в горния един процент имат шанса да бъдат изтъкнати учени и академици, главни изпълнителни директори на най-големите компании и федерални съдии, сенатори и милиардери.“ Оказало се също, че най-умните деца наистина не пропускат благоприятните възможности.
НАЙ-ДЪЛГОТО ПРОУЧВАНЕ ТРЪГНАЛО ОТ ЧАСТЕН СЛУЧАЙ
Всичко започнало в един летен ден на 1968 г., когато професор Джулиан Стенли се запознал със страшно умния, но много отегчен 12-годишен ученик на име Джоузеф Бейтс от Балтимор. Той бил изпреварил толкова много съучениците си по математика, че родителите му го уредили на курс по компютри в университета „Джонс Хопкинс”, където преподавал Стенли. Но и това не стигнало на Джоузеф – след като профучал като експрес край каките и батковците от курса, изучил и езика за програмиране FORTRAN на ниво за студенти.
Преподавателят не знаел какво да прави с Бейтс и го запознал с професор Стенли, който бил известен с работата си в областта на психометрията – замерване на различни аспекти от когнитивното представяне. За да открие повече за таланта на младото чудо, Стенли подложил Джоузеф на набор от тестове, включващи изпита за прием в университет – SAT, който в Съединените щати обикновено се полага от студенти на възраст между 16 и 18 години.
Резултатът на момчето бил доста над прага за прием в „Джонс Хопкинс” и накарал Стенли да потърси местна гимназия, която да разреши на детето да посещава часове по математика и природни науки за напреднали. Когато този план се провалил, Стенли убедил декана в университета Хопкинс да позволи на Джоузеф, тогава на 13 години, да се запише за бакалавър. До 17-годишна възраст той получил бакалавърска и магистърска степен по компютърни науки и правел докторат в университета „Корнел” в Итака, Ню Йорк. По-късно, като професор в университета „Карнеги” Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, Бейтс станал пионер в областта на изкуствения интелект.
„Бях срамежлив и социалният натиск в гимназията нямаше да е в моя полза – казвал Бейтс. – Но в университета, с другите маниаци на тема наука и математика, бях точно на мястото си, макар и много по-малък от тях. Можех да израсна, защото по-бързото темпо поддържаше интереса ми към съдържанието.“
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Бойка ВЕЛИНОВА
