Сега екип изследователи от Университета на Мисури в САЩ идентифицира конкретните мутации на вируса на маймунската шарка, които допринасят за неотслабващата му инфекциозност. Откритията може да помогнат за разработване на нови или за модифициране на вече съществуващи лекарства, вземайки предвид текущите мутации, за да се повиши успехът на терапиите за намаляване на симптомите и ограничаване разпространението на вируса.

Изследователите анализирали ДНК на над 200 щама на вируса на маймунската шарка, възникнали в течение на много десетилетия, от 1965 година, когато вирусът за пръв път започнал да се разпространява, до епидемичните взривове в началото на 2000-те години и отново през 2022.

„Извършвайки темпорален анализ, ние успяхме да видим как вирусът е еволюирал с времето и ключово откритие беше, че сега той натрупва мутации конкретно там, където трябва да се свързват лекарствата и антителата от ваксините – казва казва Шрикеш Сачдев, един от авторите на изследването, ръководено от Камлендра Сингх, професор от Колежа по ветеринарна медицина на университета и главен изследовател в Центъра за науки за живота „Кристофър С. Бонд“. – Така вирусът става по-умен и е способен да избягва атаките на медикаментите и антителата от имунния отговор на тялото ни, и да се разпространява при повече хора.“

Игли в купа сено

Сингх изучава вирусологията и репликацията на ДНК генома от близо 30 години. Той казва, че хомологията, или структурата, на вируса на маймунската шарка е много сходна с ваксиналния вирус, който се използва във ваксините срещу едрата шарка. Това позволило на него и сътрудниците му да създадат точен триизмерен компютърен модел на протеините на вируса на маймунската шарка и да открият както къде са разположени конкретните мутации, така и какъв е техният принос за това, вирусът да стане толкова заразен напоследък.

„Нашият фокус е насочен към конкретните гени, участващи в копирането на вирусния геном, а маймунската шарка е огромен вирус с приблизително 200 000 ДНК бази в генома – казва Сингх. – ДНК геномът при маймунската шарка се конвертира в близо 200 протеина, така че вирусът идва с цялото „снаряжение“, което му е нужно, за да се възпроизвежда, дели и продължава да инфектира околните. Вирусите създават милиарди свои копия и само най-приспособените оцеляват, тъй като мутациите им помагат да се адаптират и да продължават да се разпространяват.“

...

Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител

Таня БОРИСЛАВОВА