При ниски нива на калий нормализиране на неговото ниво в организма може да се достигне чрез включване в ежедневното меню на храни, които го съдържат в значителни количества. Такива са: сушени гъби – 3,9 г/100 г (84% от дневната потребност), сушени праскови – 2,43 г/100 г (51,7%), сушени кайсии – 1,72 г/100 г (36,6%), соя – 1,6 г/100 г (34,0%), какао на прах – 1,52 г/100 г (32,4%), пшенични трици – 1,26 г/100 г (26,8%), сухо обезмаслено мляко – 1,22 г/100 г (26,0%), сух фасул – 1,1 г/100 г (23,4%), морско зеле – 0,97 г/100 г (20,6%), стафиди – 0,83 г/100 г (17,7%), спанак – 0,77 г/100 г (16,4%), бадеми – 0,75 г/100 г (16,0%), сушени смокини – 0,71 г/100 г (15,1%), банани – 0,36 г/100 г (7,7%) и др. Доказано е, че усвояемостта на калия от човешкия организъм е в границите от 90 до 95%. Важно негово свойство е, че в значителна степен допринася за алкализирането на организма.

Калият е открит през 1807 година от знаменития английски химик сър Хъмфри Дейви чрез електролиза на стопилка от калиев хидроксид с помощта на електрическата батерия, изобретена седем години по-рано от италианеца Алесандро Волта. Дейви предлага новооткритият елемент да бъде наречен potassium – от названието potasse на калиевия хидроксид с добавяне на наставката ium. Това название е възприето във Франция и Великобритания. Латинското наименование (kalium), предложено от немския химик Лудвиг Вилхелм Гилбърт, произлиза от арабската дума al-qalyah (дървесна пепел).

През 1814 година шведският химик Йонс Берцелиус предлага началната буква от неговото латинско наименование – К, за означаване на този елемент.  

Калият е

изключително мек метал

с твърдост по Моос 0,4, чиято прясно срязана повърхност има метален блясък. На въздуха той бързо се окислява и превръща в калиев оксид. Ето защо калият се съхранява в масло. С водата реагира бурно с отделяне на водород, който може да се самозапали. Калият оцветява безцветната част на пламъка в интензивно виолетов цвят, което се използва в ракетите и фойерверките. Известни са цели 24 изотопа на този елемент, но в природата той се среща само под формата на три от тях. Двата, с масови числа (сума от броя на протоните и неутроните в ядрото) съответно 39 (93,258%) и 41 (6,73%), са стабилни, а третият – с масово число 40 (0,012%), е нестабилен, с изключително дълъг период на полуразпад – 1,248 милиарда години. Останалите радиоизотопи на калия са с период на полуразпад под минута и нямат практическо значение. Апропо, калият с атомно число 40 е основният източник на радиоактивност в човешкото тяло. За година в него се разпадат около 4400 атома радиоактивен калий, чието бета-лъчене облъчва тялото с около 0,4 mSv (милисеверта). За сравнение при една рентгенова снимка тялото получава около 0,02 mSv, а при сканирането на белия дроб с компютърен томограф – 5,8-8 mSv.

Калят

съставлява около 2,6% от масата на земната кора и е един от седемте
най-разпространени елемента в нея

Поради изключително високата му химическа активност той не се среща в свободно състояние, а само под формата на химични съединения. Най-важни негови минерали са силвин, силвинит, карналит и каинит. В литър морска вода се съдържат около 400 мг калий и 10,8 г натрий, които обуславят нейния солен вкус.

В организма на мъжете се съдържат 165 ± 18 г, а на жените – 163 ± 21 г калий. Около 98% от калия се намира вътре в клетките, а останалата част в извънклетъчните флуиди, в т.ч. и в кръвта. Около 80% от калия се съдържа в клетките на мускулите, а останалите 20% са в клетките на черния дроб, костите и червените кръвни телца. В кръвта съдържанието на калия е в границите от 0,137 до 0,176 г/л. Патологичните промени в серумния калий (хипокалиемия и особено хиперкалиемия) са тежки нарушения, които могат да доведат до сериозни последици.

Калият

изпълнява множество функции в човешкия организъм, по-важните от които са:

– В тясно сътрудничество с натрия поддържа киселинно-основния баланс и баланса на течностите в човешкото тяло. Калият контролира нивата на течностите и рН вътре в клетките, а натрият прави същото, но извън клетките.

– Участва активно в предаването на нервните импулси.

– Способства за мускулните контракции, в т.ч. и на сърдечния мускул.

– Взема участие във функциите на бъбреците и надбъбречните жлези.

– Подпомага редица ензимни реакции, участва в метаболизма на въглехидратите, протеиновия синтез и т.н.

Съгласно становище на Европейския орган по безопасност на храните (European Food Safety Authority – EFSA), както и на Световната здравна организация, препоръчителната дневна доза за калия съставлява 3500 mg. Движението на необвързаните държави (Non-Aligned Movement – NAM) посочва по-висока стойност – 4700 mg, която норма се препоръчва и в САЩ. За нормалното функциониране на организма, т.е. за поддържане на водно-солевия баланс в него, количеството на натрия в хранителния порцион следва да бъде два пъти по-ниско от това на калия. Балансираното съдържание на йоните на двата елемента – калия и натрия, е от изключителна важност за поддържане на правилния баланс на течностите в организма, който способства за поддържане на нормално артериално налягане.

Съгласно изследване, осъществено в САЩ,

по-малко от 2% от населението получава с ежедневното си меню дозата от 4700 мг

Според официални източници по-голямата част от населението на света не покрива дори и дневната доза от 3500 мг. При нарушение на функциите на бъбреците тази доза следва да е по-ниска – от 1500 до 2700 мг. При сърдечна недостатъчност и диабет от първи тип дневният прием също трябва да е по-нисък.

За ниски нива на калия (хипокалиемия) се говори, когато съдържанието на калия в кръвта спадне под 0,14 г/л. Най-чести признаци за това са раздразнителност, мускулна слабост, нарушения на сърдечния ритъм, умора, констипация, конвулсии и др. Извънклетъчната концентрация на калия се поддържа постоянна чрез бъбречната екскреция, в която участва хормонът алдостерон. Хипокалиемията може да се дължи на диета, в която съдържанието на този елемент е ниско, но също така и на редица здравни проблеми – обезводняване, диария, прекалено потоотделяне и т.н. Нивото на калия под 0,1 г/л се счита за животозастрашаващо, тъй като може да доведе до паралич, дихателна недостатъчност, разпадане на мускулните тъкани, синдром на ленивите черва, както и до чувствително повишаване на риска от инфаркт и инсулт.

Хиперкалиемията е състояние, при което нивото на калия надвишава 0,2 г/л. Тя се проявява със следната симптоматика: уморяемост, мускулна слабост, адинамия, стягане и болки в гърдите, аритмия, гадене, повръщане, апатия, сънливост, промени в ЕКГ и т.н. Хипергликемията най-често се причинява от прекомерна употреба на хранителни добавки, съдържащи калий, бъбречни заболявания, болестта на Адисон (хипофункция на надбъбречните жлези), инсулинозависим захарен диабет (тип I ) и т.н. Хиперкалиемия със стойности на серумния калий над 0,23 г/л е особено опасно състояние поради вероятност от настъпване на камерна тахикардия, аритмия и сърдечен арест. Токсичната доза калий за човешкия организъм съставлява 6 грама, а леталната – 14 грама.

През 1840 година германският химик Юстус Либих доказва, че калият е особено необходим за растенията. В наши дни е известно, че азотът, фосфорът и калият са трите най-важни елемента за тяхната вегетация. Калият регулира отварянето и затварянето на листните устици, чрез които растенията поемат въглеродния диоксид, който е основен субстрат в процеса фотосинтеза, продукт на който са глюкоза и кислород. Глюкозата е основен източник на енергия за човешкия организъм, а без кислород той просто не може да съществува.

Казаното по убедителен начин доказва, че независимо от ниското съдържание на калий в човешкото тяло (0,24% от неговата маса) и незначителната ежедневна потребност от него той играе изключително важна роля за поддържане на хомеостазата и жизнените процеси в него. Не по-малко значима е и неговата роля в растителния мир.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ