Изследователи от Медицинския колеж на Щатския университет на Флорида свързаха аспартама – изкуствен подсладител, който се открива в близо 5000 диетични храни и напитки, с тревожно поведение при мишки.
Освен, че предизвиквал безпокойство при животните, които консумирали аспартам, той оказвал ефекти и върху следващите две поколения потомци на мъжките мишки, изложени на подсладителя.
Това изследване показва, че трябва да проследяваме назад факторите от обкръжаващата среда, защото това, което виждаме днес, не се свежда само до случващото се в момента, а и до онова, което се е случило преди две поколения и може би дори още по-отдавна, отбелязват авторите.
Идеята за изследването идва от по-ранно проучване на част от същия екип върху трансгенерационните (засягащите следващите поколения) ефекти от никотина при мишки. Резултатите показали временни, или епигенетични, промени в сперматозоидите на мишките. За разлика от генетичните промени (мутации), епигенетичните са обратими и не променят последователността на ДНК; те обаче могат да променят начина, по който тялото чете тази ДНК последователност.
„Ние изследвахме ефектите от никотина върху същия тип модел. Бащата пуши, какво става с децата?“, казва съавторът на новото изследване Прадийп Бхиде, изтъкнат учен в областта на неврологията на развитието от Катедрата по биомедицински науки на колежа.
Агенцията по храните и лекарствата (FDA) в САЩ одобри аспартама като подсладител през 1981 година. Днес той се произвежда в количества от близо 5000 метрични тона (5 милиона килограма) годишно. При консумиране аспартамът се преобразува в аспарагинова киселина, фенилаланин и метанол, които могат да оказват мощни ефекти върху централната нервна система.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Лина ПОПОВА
