От преди около век човечеството разполага с научното знание, че стомашното здраве се влияе от добрата чревна флора, за която имат грижа пробиотиците. Фармацията днес ни ги предлага в медикаментозно разнообразие, но предците ни са си доставяли полезните живи микроорганизми чрез натурални храни, каквито и сега ги имаме в домашния си хладилник.
На първо място – киселото мляко. Заради наличието на бактерията Lactobacillus bulgaricus в него българското кисело мляко има заслужената слава на световен лидер сред пробиотичните храни. Чудесните му вкусови качества трайно са го утвърдили сред любимите хранителни продукти на българите, но не всички са наясно, че освен за небцето, то е „наслада” и за стомашно-чревния тракт именно заради пробиотичното действие на млечно-киселите му бактерии, които произвеждат полезната стомашна микрофлора. Важно е обаче да знаем, че ферментацията може и да ги „убива”, затова трябва да се подбира мляко с жива закваска.
Киселото зеле е също изключително ценна за стомашното здраве храна. Освен че е богато на влакнини, на витамините С и К и има високо съдържание на желязо, калий, магнезий, на лутеин и зеаксатин, то е богато и на пробиотични култури. За да се възползваме обаче от последното му качество, то не бива да бъде пастьоризирано, защото този процес унищожава живите бактерии. Трябва да се напомни, че ако сте на безсолна диета, този продукт не е за вас заради високото съдържание и на натрий.
Някои видове сирена също имат пробиотично действие. Етикетите им ще ви ориентират кои са те – на тях също трябва да е упоменато, че са приготвени с „жива закваска”. Такива са рецептурите за гауда, моцарела, чедар.
По материали от
чуждестранния печат
