От години насам вниманието на изследователите се привлича все повече от малко изследвания свят на водораслите – морски и сладководни. Единични чуждестранни публикации съобщават за използване на водораслите в чужбина като противотемпературни средства, против глисти, при заболявания на пикочния мехур, за лекуване на Базедова болест и други. От водорасли са изолирани и различни биологично активно вещества: с противосъсирващо и антибиотично действие, витамини и стероидни съединения. В българската научна литература съобщения за научно изследване на лечебните възможности на водорасли се появиха в края на миналия век.
Първоначално за проучване е подложен инфузът (запарка) от Черноморското водорасло от отдела Родофита (червени водорасли) – видът Цистозеира барбата. Установено е в продължителни експериментални проучвания, че инфузът от Цистозеира барбата притежава значително и продължително свойство да понижава кръвното налягане – средно с около 50 мм живачен стълб в продължение на повече от 3 часа. Снижаването на кръвното налягане става бавно и стъпаловидно. Това свойство на водораслото е особено ценно, тъй като предпазва организма от опасното шоково спадане на кръвното налягане, предизвикано от някои модерни медикаменти.
От фармакотерапевтична гледна точка голям интерес предизвикват и култивираните сладководни водорасли Хлорела вулгарис Сценедезмус акуминатус. В прочутата местност Рупите учени от БАН отглеждаха тези водорасли в специално създадена акватория. Изследването на култивираните у нас водорасли и продуктите, получени от тях, бе извършено от колектив от български учени. Обект на изследване беше разпрашително изсушена биомаса от култивираните водорасли Хлорела вулгарис и доведените до сухо състояние водни екстракти от Сценедезмус акуминатус. Проведени бяха опити с лечение на практически незарастващи рани от бойното отровно вещество иприт (дихлордиетилсулфид) на експериментални животни. За обща изненада раните заздравяха за 4-5 седмици, докато същите рани, причинени от същия причинител, но лекувани с конвенционални средства, заздравяват за около една година или изобщо не заздравяват!
На базата на тези получени отлични резултати култивираните български водорасли бяха приложени за лечение на трудно заздравяващи рани с различен произход при хора. За целта бе приготвен специален мехлем от Фармацевтичния факултет при Медицинска академия на базата на водораслите с добавено към него българско розово масло (с противомикробен ефект). Мехлемът бил приложен за лечение под формата на превръзки в болницата на МВР при пациенти с възпалени дермоидни кисти, трофични рани на долните крайници от съдов произход или от диабет.
Лечебният ефект на прилагания мехлем се появи след втората превръзка, когато се установи бърз растеж на свежи гранулации и тенденция за бърза епителизация на раните. Към края на четвъртата седмица се появиха сравнително добри във функционално отношение цикатрикси. Успоредно с това се наблюдаваше и постепенно стихване на възпалителните явления до пълното им отзвучаване.
При болни с гнойни дермоидни кисти най-бърз растеж на гранулации и епителизиране на раните настъпваше в края на четвъртата седмица. При останалите болни се наблюдаваше по-забавен растеж на гранулациите и епителизация на раните. Оздравяването в тези случаи настъпваше в края на шестата седмица. Литературните данни, наши и чуждестранни, отчитат, че при прилагане на рутинни лечебни средства за лечение на подобни рани те заздравяват в продължение на 23-24 седмици, като понякога се налага ампутация на заболялата част на крайника или на самия крайник.
Създадената работна хипотеза предполага, че добрите гранулационни и епитализиращи свойства на изпитвания мехлем от водорасли се дължат на съдържащите се в разпрашително изсушения воден извлек от водораслите биологично активни вещества (биостимуланти от индолов произход, витамини от групата В и не на последно място българското розово масло). Лечебният ефект може да се обясни и с предизвикване на разширяване на кръвоносните съдове (вазодилатация) от съдържащата се в извлек никотинова киселина. В резултат от действието на посочените агенти настъпва стимулиране на метаболитните и трофични процеси в повредените тъкани.
Проф. д-р Гео НЕШЕВ, специалист по клинична фармакология и терапия
