• Здравейте! Едно от най-странните заболявания е аутизмът. Какво представлява той всъщност? Колко вида има?

– От позицията си на работещи с деца от аутистичния спектър разглеждаме аутизмa като състояние, засягащо социалните и когнитивните умения в различна степен.

Аутистичният спектър е много широкообхватен, състоянието при различните деца може да варира от напълно изключени от заобикалящия ги свят индивиди до такива, които имат съвсем малки дефицити в развитието и поведението им. Затова говорим за спектър, а не за видове аутизъм. Може би единствено като подвид бихме могли да отбележим синдрома на Аспергер, където индивидът развива почти гениални способности в определена област, но отново се характеризира с липса на комуникативни и социални умения.

• На какво се дължи той? Установена ли  е вече причината? Психологическо отклонение ли е или има реални физиологични изменения в мозъка?

– Направени са редица изследвания по отношение на аутизма, които не дават категоричен отговор на въпроса. Мненията се обединяват около това, че множество фактори могат да доведат до проявление на състоянието. По дефиниция аутизмът е неврологично заболяване и такова, свързано с развитието, което повлиява възможностите на индивида да взаимодейства с другите хора, да общува, учи, както и да разбира нормите на обществото за приемливо поведение.

• Кога започва да се проявява аутизмът? Може ли заболяването да се отключи рязко в зряла възраст и защо? Как родителят да разпознае този здравен проблем?

– Има инструменти, чрез които децата могат да бъдат обследвани още в най-ранна детска възраст и да бъдат поставени под риск. Обезпокоителните знаци за аутистично поведение при децата са: не се обръщат на името си, намален зрителен контакт, липса на вербална и невербална комуникация (късно проговаряне), проява на кризи (тантруми), проблем с моториката, наличие на стереотипно поведение като пърхане с ръце, сензорни нарушения, сензитивност към шумове, светлини и материи. Основен проблем е ненавременното диагностиране, неглижиране на симптомите поради ниска информираност на обществото, както и неприемането на състоянието на децата с аутизъм от страна на родителите.

Състоянието не би могло да се отключи в зряла възраст.

• Способни ли са хората с аутизъм на нормален живот? Могат ли да учат и работят, да имат семейство? И до каква степен? Възможно ли е да се грижат сами за себе си?

– Да, възможно е, но зависи от индивидуалното развитие на всяко дете, навременното диагностиране, средата, в която живеят, социалната политика и ангажираността на обществото за справяне със състоянието.

• Съществува ли терапия/лечение за хората с аутизъм? Въобще как се подобрява състоянието им? Има ли надежда?

– Децата от аутистичния спектър се повлияват най-добре от мултидисциплинарни терапии, включващи различни специалисти за работа с децата. Една такава терапия е Игровата терапия, която следва изцяло интереса на детето, тъй като играта е най-близка до децата, чрез нея се откриват мотивациите на децата, осъществява се доверителна връзка и взаимодействие между специалиста и детето и така могат да се отработят социалните и когнитивните дефицити в развитието на децата. 

• Можете ли да посочите положителни примери от вашата практика?

– Разбира се, ние дълбоко вярваме в успешността на игровите подходи и имаме множество положителни примери. Работихме с момченце, което в ранните стадии на своето развитие единствено въртеше чинии, не поглеждаше никого, не говореше изобщо. Днес този юнак е пълен отличник, с чудесни комуникативни умения и разбиране на знаците на социума. Решил е тази година да кандидатства в Английската гимназия в Пловдив и аз твърдо вярвам, че ще успее. Има много леки „следи“ от спектъра, които могат да се забележат единствено от много вещ специалист.

Работихме и с друго момче, което пет години не беше казало и дума. Майката беше загубила вяра, че синът й ще проговори, но само след месец работа ми позвъни в единадесет вечерта, плачеща, да ми каже, че синът й я нарекъл „мамо“ за пръв път.

В повечето случаи резултатите не са така блестящи, но не трябва да забравяме, че медицината дефинира аутизма като регресивно заболяване и трябва да се радваме на всяка мъничка стъпка напред в развитието на детето, дори спирането на регреса не е малко постижение.

• Ако биохимията на мозъка е от решаващо значение, може ли да се подобри състоянието с вещества като ацетилхолин, допамин и др.?

– Не бихме искали да се ангажираме с отговор на този въпрос. Коректен отговор биха дали специалистите в областта на медицината. Цитираните от вас добавки действително често се предписват от лекарите, които се занимават с биохимично лечение на деца от аутистичния спектър, но те се предписват след строго индивидуални изследвания. Все пак говорим за спектър, т.е. проявленията на симптомите при всяко дете са различни и с това се съобразяват добавките, които се предписват с цел подобряване на биохимията на неговият мозък и тяло.

Проф. Наташа Кембъл в книгата си „GAPS – Синдром на храносмилателната система и психиката“ все пак изброява няколко хранителни добавки, които родителят никога няма да сбърка, ако добави към диетата на детето с аутизъм. Това са витамин С, омега мастни аминокиселини (особено омега-3), витамин D, качествени пробиотици. 

• Вие какво правите за Вашето дете?

– Твърдо вярвам, че най-сериозни резултати при децата от спектъра се постигат след постоянна и много интензивна работа от страна на родителя. Това се опитваме да убедим и всички наши родители, които водят децата си в центъра, както и да ги обучаваме как да играят и работят с тях.

Аз лично работя по метода Son Rise с моето дете за развитие на социалните й дефицити. Работят с нея и всички специалисти в центъра. Допълнително специализирах професионално в Германия по метод, базиран на подхода на Моше Фелденкрайс за развитие на нервната система чрез движения, който дава много значими резултати.

Разбира се, тя е и на сериозна терапия – медикаментозна (за епилепсия), хомеопатична и биохимична програма с добавки за повлияване на развитието и симптомите, но те са строго индивидуални и са й предписани в следствие на изследвания и нейните лични специфики.

• Какво бихте посъветвала всеки родител?

– Всички в центъра вярваме в пълния и безграничен потенциал на всяко едно дете. Съветите ни към родителите е да играят с децата, да не ги оставят дълго време пред устройствата (даже, ако е възможно, изобщо да ги изключат), тъй като те научават за заобикалящата ги среда чрез игрите и взаимодействието с другите хора.

 Интервюто взе Мартина ЗИНОВИЕВА