•     Здравейте, доц. Калпачки! Инсултът е един от на-коварните здравни проблеми. Можете ли да ни кажете защо? Какво представлява той и какво може да причини?

– Инсултът е може би най-важното социално значимо заболяване в България, а освен това и в по-голямата част от високоразвитите страни в света. На първо място – защото инсултът убива! Мозъчният инсулт е сред водещите причини за смърт в света. В България е на първо място. Страната ни е водеща в света по заболеваемост и смъртност от инсулт. На второ място – инсултът създава инвалидност. Голяма част от преживелите инсулт остават в една или друга степен неработоспособни, с влошени жизнени функции, остават неподвижни, на легло, зависими от околните, една част не могат да движат крайниците си, други не могат да говорят, не могат да разбират какво им се говори, не могат да виждат, не могат да се хранят през устата си, защото не могат да гълтат, не могат нормално да ходят по голяма и малка нужда и т.н. На трето, но не на последно място, инсултът е „входна врата” за други заболявания. Заболелите от инсулт често развиват деменция и епилепсия – две заболявания, които допълнително тежко влошават качеството на живот на преживелите.

•     Колко души загиват годишно в България от инсулт?

– В България от инсулт се лекуват в болница над 40 000 души годишно. Поне 15 000 умират. Смъртността от инсулт е висока, от една страна, защото инсултът е тежко заболяване, а от друга – болните с инсулт често го получават на фона на влошено здраве и е трудно да преживеят и инсулта. В основата на всичко е това, че българинът не поема отговорност за собственото си здраве, а иска, когато настъпи белята, медицината, лекарят да го излекува.

•     Какви са проявленията на инсулта? Как настъпва и как да го разпознаем възможно най-бързо?

– Проявите на инсулт са различни, но е установено, че при голяма част от случаите началните прояви могат да бъдат сведени до три: изкривяване на лицето, слабост в едната ръка или крак и загуба на способността да говориш. Ако някое от тези неща се случи внезапно у човек, който до този момент не ги е имал – това е почти сигурен белег за настъпване на инсулт. Главоболие, световъртеж, загуба на зрение също могат да бъдат начални прояви на инсулт, но когато не са придружени от останалите три, по-скоро не са инсулт и затова в целия свят стремежът е хората да запомнят именно най-важните първи симптоми на инсулт – изкривяване на лицето, отслабване силата на едната ръка или крак и промяна в говора. Внезапно!

•     След инсулт как се процедира? Какво е спасението и как трябва да се реагира? Със сигурност времето за реакция е от значение.

– Големият проблем е, че началните симптоми самият пациент често не ги осъзнава веднага, те се виждат и разбират от околните. Но какво става, ако поразеният е сам? Или спи? От друга страна, хората, които получават инсулт в различно дълъг период преди инсулта, имат краткотрайни подобни симптоми, които обаче много бързо отминават. Появява се слабост в ръката, но минути след това отминава, нещо с говора се обърква, но после се оправя и дори близките започват да си мислят, че такива неща са нормални, че „то пак ще се оправи”, „нека да полегне малко” и т.н. Постепенно започват да си ги обясняват по най-различен начин – с „нерви”, някаква храна или питие и така се пропуска най-важното – шансът такъв човек да бъде спасен. А истината е следната: инсултът е едно от най-спешните състояния в медицината. Буквално всяка минута е ценна. Защото само няколко минути след началото – една част от мозъка умира. И след малко – още една част умира, и след това – още и още и след около 4 часа нищо от засегнатата област не може да се спаси. Защото самата физиология на мозъка е такава. Всяка друга тъкан в човешкото тяло може да издържи по-дълго без кръв, мозъкът не може. А най-честият вид инсулт е това – за една част от мозъка кръвта спира, защото кръвоносният съд се запушва и тази част от мозъка остава без кръв. Ето защо: всеки път, когато при някой около вас забележите изкривяване на лицето, промени му се говорът или се оплаче, че едната му ръка не може да държи предмети – веднага, по най-бързия начин го качете на някаква кола и право в болница, в която може да му се помогне. Ако заведете такъв човек веднага, може да му бъде спасен животът или да стане така, че такъв човек да не се инвалидизира. Разбира се, ако е възможно, нека бъде превозен от Спешна помощ, още повече, че колегите най-добре знаят къде да закарат подобен пациент.

•     Кои хора са в рисковата група според статистиката?

– Най-рискови са пациентите, при които симптомите са се появявали вече за кратко – за секунди или минути. Иначе главните рискови фактори са високото кръвно налягане (артериална хипертония), предсърдното мъждене (вид аритмия), захарният диабет, прекомерната употреба на алкохол и цигари, живот в замърсен въздух… Не трябва да се забравя и, че вероятността за инсулт нараства с напредване на възрастта, т.е. колкото е по-възрастен един човек, толкова вероятността да получи инсулт е по-голяма.

•     Какво трябва да прави човек, за да намали риска от поява на инсулт? Как да укрепи кръвоносните си съдове?

– Споменах основните рискови фактори преди малко. Най-важното, което могат да направят хората, е да лекуват постоянно и неотменно кръвното си налягане, да не пият и пушат безразборно.

•     Вярно ли е, че млади хора не могат да получат инсулт?

– Инсултът с по-голяма вероятност покосява по-възрастните хора. Но, за съжаление, все повече инсулти получават и млади хора. Инсулт има и сред деца. Рисковите фактори при младите са малко по-различни, при тях откриваме повишена склонност за тромбообразуване, сърдечни и ревматологични заболявания, злоупотреба с напитки, с лекарства, със стимуланти и протеини, някои инфекции и други. По време на пандемията с COVID-19 например зачестиха случаите на млади хора с инсулт. Бременността и раждането даже може да бъдат рисков фактор за инсулт при млади жени. Но и при младите нерядко откриваме нелекувано високо кръвно налягане. Има и случаи, при които инсултът в млада възраст се предизвиква от генетични, наследствени фактори. Сложно е.

•     Какво се предприема в България, за да може това тежко състояние да бъде третирано правилно?

– Малко мудно в България се приема идеята, че инсултът е много спешно състояние, че трябва денонощно да има обучени екипи, които да действат спешно и безотказно, да има по-добра организация на ниво болница, на ниво региони, на ниво спешна помощ, на ниво приоритетно отношение, приоритетно финансиране, приоритетно обучение, ако щете, но май вече се отлепихме от дъното. Все пак България е на първо място по заболеваемост и смъртност от инсулт, това е дъното! Мисля, че колегите и по-важно – обществото ни, се събужда. Вероятно и това интервю е част от процеса. Мисля, че нашият екип от най-големия Център за инсулти в Болница „Света Анна” в София дава добър пример и представлява модел, който все повече колеги започват да приемат и копират. Нещо повече, станахме добър европейски пример, защото неотменно сме награждавани през последните няколко години. А през 2022 станахме носители на голямата награда „Вдъхновител на годината” на Европейската организация за инсулт в конкуренция с над 3000 центъра по инсулт в цяла Европа.

Много се радвам, че и Министерството на здравеопазването подготвя Национален план за борба с инсулта като приоритетна част от бъдещата Национална здравна стратегия, според който в България ще бъдат изградени и ще заработят вероятно около 10 високоспециализирани центъра за инсулт по подобие на нашия в „Света Анна”, за да може да се  покрие цялата територия на страната с обучени екипи за действие.

Не на последно място, в края на миналата година създадохме Българско дружество по инсулт, в което се опитваме да съберем знанията, опита и мнението на всички специалисти, имащи отношение към инсулта – от общопрактикуващите лекари, през невролозите и другите специалисти, които участват в лечението на инсулта, до рехабилитаторите и социалните работници, които помагат на хората, преживели инсулт. Защото проблемите в стадия на възстановяване след инсулт, на живота на преживелите и техните семейства е огромен. Това само по себе си е може би тема за едно цяло друго интервю.

 Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА