За да проучат структурата на страховете на хората, учени разработили специален въпросник, който обхваща 24 теми, които най-често предизвикват безпокойство у хората. Общо били изследвани няколкостотин души от различен пол, възраст и социален статус, което дало възможност да се получи широка и точно проверена картина на страховете, които съществуват в съвременното общество.
В резултат на това било установено, че най-актуалният страх в изследваната популация е страхът за здравето на техните близки. На второ място бил страхът от евентуална война, на трето – страхът от престъпността. След това последователно на 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо място са страхът от бедност, страхът от определени животни (паяци, змии и др.), страхът от възможни неблагоприятни промени в личния живот и страхът от началниците. Оказа се, че хората все още се страхуват от гробищата (8-мо място), страхуват се от болести (9-то място) и публично говорене (10-то място).
Сред множеството социални страхове има няколко основни разновидности.
Страх от шефа
Страхът от шефа, командира, учителя и т.н. е типична разновидност на социалните страхове. Човешкото общество е йерархично: някой командва, а някой е принуден да се подчинява. Степента на власт на шефа постепенно се е променила в хода на историята и сега шефът не може да екзекутира роб, както е било в епохата на античността, той няма право да използва телесно наказание, но може да лиши своя подчинен от бонуса или просто да му се скара с повишен тон. Изглежда, че тук няма нищо ужасно: ако не харесвате шефа, сменете работата и си намерете друга, но за много хора, които не са сигурни в себе си, тази опция изглежда неприемлива. Така че те трябва да търпят и да се страхуват от шефовете си, които прекрасно усещат това и използват силата си. По този начин при някои хора се създава и засилва фалшиво чувство, че техният шеф има властта да „екзекутира” и „помилва”, може да се кара и наказва и от него зависи животът и благополучието на работника.
Страх от провал
Този страх е свързан със страха от провал в някаква област, независимо дали става дума за кариера, бизнес, обучение или личен живот. В тази група попада широко разпространеният страх от изпити сред студентите. Както пише американският психотерапевт Д. Бърнс, „идеята, че прилагането на усилия няма да доведе до никакъв резултат, доминира в личността, принуждавайки я да се откаже дори от опити“. Устойчивият страх от провал може да бъде свързан с различни фактори, включително склонността да се правят общи заключения от единични факти („Ако не съм успял, значи не мога да се справя с нищо“).
В групата на страховете от провал като отделна разновидност се включва страхът от начинание. Този много често срещан страх очевидно е изпитван от всички хора и повече от веднъж, но не всеки го признава. Дори Юлий Цезар, според легендата, стоял дълго време замислен пред малката река Рубикон. Преминаването му с легионите означавало война с Рим, резултатът от която можел да бъде победа и слава или смърт и срам. Тъй като по това време никой не гарантирал победата на Юлий Цезар, може да се предположи, че той е изпитвал известен страх от бъдещото си решение.
У нас, за разлика от този легендарен император, причините за страх от някакъв нов бизнес не са толкова мащабни: първият урок на млад учител, първата среща на младо момиче, първите стъпки в собствения бизнес, получаването на работа, правене на презентация, сватба, отговорно състезание и т.н. Всички тези събития са обединени от факта, че са нови за човек, важни за него и следователно плашещи. Страхът услужливо подхвърля на съзнанието различни варианти на провал, а уплашеното съзнание послушно обрисува едно фиаско след друго.
Има ли полза от този страх за човека, който се кани да направи нещо ново? Разбира се, че не! Може ли подобно мислено търсене на плашещи възможности да доведе до истински провал? Разбира се, да!
Можете да се справите с тези страхове, като се концентрирате върху силните си страни и рисувате оптимистични сценарии в ума си.
...
Цялата статия може да я прочетете във в. Лечител
Ивелин ПЕНКОВ
