Първата пластмаса, т.нар. целулоид, е създадена през 1855 година от англичанина Александър Паркс. Суровини за нейното получаване са сярна киселина, целулоза и камфор. В последвалите години са синтезирани множество полимери, на основата на която са създадени редица пластмаси. Напоследък изключително широко приложение намира поликарбонатът – пластмаса, получавана на основата на полиестер на въглеродната киселина с бисфенол А (БФА). Счита се, че поликарбонатът е открит случайно през 1898 година от немския химик Алфред Айнхорн. В хода на изследванията си за създаване на анестетик, който да замени кокаина, той се натъкнал на вещество с удивителни свойства. Поликарбонатът се характеризира с висока якост, ниско тегло (15 пъти-по ниско от стъклото), висока устойчивост на удар, добра светопропускливост, висока температурна устойчивост, дълговечност и т.н.
Едно от направленията, в което пластмасите получават изключително радушен прием, е хранителната промишленост – в качеството им на материали за опаковка, съхранение и консумация на храни и напитки. Те са евтини, леки, отлично се формоват и оцветяват, не се чупят и т.н. В наши дни трудно може да си представим хранителната промишленост без тези материали.
Еуфорията обаче постепенно затихва вследствие на многобройните изследвания, появили се през последните години, които недвусмислено доказват, че редица пластмаси, широко използвани в хранителната промишленост, представляват
сериозна заплаха за здравето на човека
Става дума за остатъци от мономерните съединения, използвани за синтезата на въпросния полимер, както и за множеството вещества, използвани при производството на съответната пластмаса – стабилизатори, оцветители, противостарители, пластификатори и т.н.
Едно от веществата, които стана обект на сериозни опасения по повод неговите вредни въздействия върху човешкия организъм, е БФА. БФА е синтезиран през 1891 година от руския химик Александър Дианин чрез кондензация на фенол с ацетон. Неговото широко приложение в производство на пластмаси започва през 1960 година. БФА е изходна суровина за производство на поликарбонатни пластмаси, от които се произвеждат огромен брой продукти за всекидневна употреба – бутилки за питейна вода, лещи за очи, CD и DVD дискове, детайли в битовата техника, съдове за еднократна употреба, касови чекове в магазините и т.н. БФА участва в състава на епоксидните смоли, които се използват за покриване на вътрешния слой на консервените кутии, с оглед предотвратяване на металния привкус и повишаване на трайността на съдържанието им, вътрешността на кенчетата за бира, както и на водопроводните тръби и др. Друго важно приложение на БФА е в качеството му на добавка за подобряване на експлоатационните качества на пластмасите. Годишното производство на БФА е огромно – над три милиона тона, от които 700 000 се произвеждат и използват в рамките на ЕС.
БФА може да попадне в организма чрез въздуха, водата и праха, но основен източник определено са опаковките и контейнерите за хранителните продукти,
изработени от съдържаща този химикал пластмаса, както и консервните кутии и кенчетата, вътрешността на които е покрита с епоксидна смола. Сериозна опасност, свързана с БФА, е фактът, че той има лошия „навик“ да се акумулира в организма, действайки като бомба със закъснител.
Едно от първите открития, свързани с това вещество, е сходството му (като структура и действие) с женския полов хормон естроген. Установено е, че БФА може да оказва влияние на важни процеси в организма като нарастване и възстановяване на клетките, репродуктивната способност, развитието на плода и пр. Счита се, че той може да способства за протичане на мутации в репродуктивната система, да провокира хормонални нарушения, да понижава сперматогенезата, да повлиява негативно психофизическото състояние на потомството и т.н. В редица публикации се прави изводът, че БФА нарушава функциите на жлезите с вътрешна секреция и води до чувствително нарастване на риска от развитие на сърдечно-съдови и ракови патологии, както и на диабет. Абсолютно противопоказано е използването на пластмасови съдове за загряване на храни и напитки в микровълновата фурна, както и наливането на врящи течности в пластмасови бутилки. Това може да повиши около 50 пъти миграцията на това опасно вещество в храната или напитката.
През последните години експертите на Европейския орган за безопасност на храните (The European Food Safety Authority - EFSA), преглеждайки  стотици статии, свързани с БФА, стигнаха до извода, че допустимият дневен прием на този опасен химикал следва да се понижи от 50 мкг (действаща норма до сега) на 4 мкг/кг телесна маса.   
Сериозни опасения през последните години предизвика и появата на особена термохартия,
използвана за издаваните в големите супермаркети и на някои други места чекове. Към тази хартия се добавя БФА, който прави възможно ясното и достатъчто наситено отпечатване на информацията. Лошата новина е, че използваният БФА е свободен, т.е. не е в състава на полимер, следователно леснодостъпен. Особено, имайки предвид факта, че преди отпечатване хартията се нагрява за проявяване на текста. Затова специалистите препоръчват минимален контакт с тези чекове и измиване ръцете по най-бързия възможен начин след контакта с тях. Съгласно изследване на френски специалисти БФА може да проникне в тялото чрез лигавицата на езика и устата. Любопитното е, че по този път концентрацията му в кръвта е около 100 пъти по-висока от тази, която се достига при поглъщане на БФА в стомашно-чревния тракт от контаминираната храна. Чековете не бива да се съхраняват в портмонето или чантата, а още по-малко да се позволява на децата да контактуват с тях. Ако не е нужно те да се съхранят по някаква важна причина, най-доброто решение е по най-бързия начин да се изхвърлят.
Според обширно изследване на американски учени основната част от „пластмасовите“ вещества, открити в човешкия организъм, произхождат от пластмасите, използвани в хранителната промишленост. А що се отнася до БФА, това вещество се открива в урината на 90% от хората на планетата. Предвид многото изследвания, доказващи вредното въздействие на БФА върху човешкия организъм, в ЕС, Канада, Китай и други страни са предприети решителни стъпки за сериозно намаление на неговото използване, особено при стоки за децата.
През 2016 година Европейската Агенция за химикали (European Chemicals Agency – ECHA) определи БФА като предизвикващо особено безпокойство вещество и го включи в листата за Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (Regulation for Registration, Evaluation, Authorisation and Restriction of Chemicals - REACH). Сдружението на производителите на пластмаси в Европа – PlasticsEurope, подава жалба срещу това решение в Европейския съд, която през 2019 година е отхвърлена.
В резултат на тези мерки производителите на пластмаси лансираха аналози на БФА, каквито са бисфенол-S и бисфенол-F, изследванията за чието действие върху човешкия организъм са все още твърде оскъдни. Все пак има становища, според които бисфенол-S е дори по-опасен от БФА. Счита се, че, предвид сходството в строежа на молекулите на бисфенол-S и бисфенол-F с тази на БФА, тяхното действие ще бъде сходно с това на БФА, т.е. на ендокринен разрушител с негативни ефекти върху репродукционната способност, метаболизма и мозъка. Съществува информация, че в производството на пластмаси се използват поне десетина вещества от „семейството“ на бисфенолите...