Синдромът на Айнщайн е термин, използван за описване на състоянието на дете със забавяне на говора, но също и с талант в други области, които изискват аналитично мислене.
Децата с този синдром в крайна сметка започват да говорят нормално, без ограничения или признаци на забавяне на говора, като същевременно остават по-развити в други области.
Синдромът на Айнщайн е кръстен на един от най-блестящите и влиятелни учени на 20-ти век, който също е проговорил късно, според някои негови биографи. Той не изговарял цели изречения до 5-годишна възраст. Забавянето на говора не попречило ни най-малко на неговите интелектуални способности и впечатляващи постижения.
Хората със синдром на Айнщайн в крайна сметка надрастват забавянето на говора и продължават да показват висока интелигентност, което често води до успешна кариера в професии с аналитична насоченост или в музикалното изкуство.
Как може да се определи дали едно дете има синдром на Айнщайн?
Разбира се, първият критерий е детето да не отговаря на възрастовите говорни норми. Но има и други признаци, които могат да помогнат при диагностирането.
Ето някои общи характеристики, често срещани при деца със синдром на Айнщайн.
Изключителни и ранни аналитични или музикални способности. Често децата демонстрират изключително владеене на музикални инструменти и устройства като компютри.
Притежавайки изключителна памет, такива деца показват висока способност за асимилиране на информация.
Децата с този синдром обикновено са много упорити. Те са трудни за убеждаване да направят това, което не искат.
Имат много избирателни интереси. В някои области те имат необичайни постижения, докато в други са под средното ниво.
Децата със синдром на Айнщайн, изглежда, изпитват трудности при вербална комуникация, особено в ранна възраст. Повечето говорят само няколко думи до тригодишна възраст и обикновено са необходими около четири години, за да започнат да съставят правилни изречения.
Синдромът на Айнщайн не е напълно дефиниран и е трудно да се разбере колко често се среща. Силната воля и селективните интереси са характерни за много малки деца, дори за тези, които започват да говорят според възрастовите норми.
Има много доказателства, че късното проговаряне невинаги е ясен признак за нарушения и патологии в развитието на речта, умствена изостаналост или намален интелект.
Също така няма убедителни доказателства, че всяко дете, което може да има синдром на Айнщайн, ще стане изключително надарено.
Въпреки че не е известно точно защо децата със синдром на Айнщайн започват да говорят по-късно, едно от вероятните обяснения е, че мозъците им са заети с други неща, които са по-важни за тях.
...
