Изследователи от Раковия институт на Лондонския университетски колеж (UCL) достигнаха до важно осъзнаване на молекулярно ниво за това, как травмите могат да способстват за развитието на сравнително рядка, но често агресивна форма на мозъчен тумор, наречена глиома.
Предишни изследвания предположиха наличие на връзка между травмите на главата и увеличената поява на тумори в мозъка, но липсваха категорични доказателства. Сега екипът от UCL откри възможен механизъм, обясняващ тази връзка с генетични мутации, които заедно с възпалението на мозъчната тъкан водят до промени в поведението на клетките, увеличавайки шансовете те да станат ракови. Макар че изследването е проведено главно при мишки, то показва, че е важно откритията да се проверят и при човешки глиоми.
Ръководителят на изследването, професор Симона Паринело, казва: „Нашето изследване предполага, че мозъчните травми може да допринасят за увеличен риск от развитие на тумори в мозъка в по-късна възраст.“
Глиомите са мозъчни тумори, които често се зараждат в невронните стволови клетки. Смята се, че по-зрелите типове мозъчни клетки, като например астроцитите, е по-малко вероятно да дадат начало на тумори. Но скорошни открития показаха, че след травма астроцитите могат отново да започнат да се държат като стволови клетки.
Това накарало професор Паринело и екипа й да се заемат да проучат дали това свойство може да прави астроцитите по-способни да образуват тумори след мозъчна травма. Те направили това при предклиничен миши модел.
На млади полово зрели мишки с травма на мозъка била инжектирана субстанция, която перманентно оцветявала астроцитите в червено и деактивирала функцията на ген, наречен р53, за който е известно, че играе роля за потискане на множество различни видове рак. Контролна група била третирана по същия начин, но генът р53 при нея бил оставен незасегнат. Друга група мишки била подложена на деактивиране на р53 в отсъствие на травма.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Калина КАМЕНОВА
