За тази болест допринасят много фактори, с полигенно наследяване в над една трета от случаите, които демонстрират високорискови генетични варианти. Но външни фактори като замърсяването на въздуха и излагането на пестициди, епигенетичните изменения на генома и промените, свързани с остаряването, също играят роля. А някои фактори, свързани с начина на живот, като спортуването и консумацията на кафе, имат предпазващ ефект.

Необходимостта да разберем как рисковите фактори от обкръжаващата среда засягат появата на Паркинсон подтиква настоящите изследвания върху връзката му с човешката микробиота – съвкупността от всички микроби в и върху човешкото тяло. Известно е, че тя играе няколко съществени роли за нормалното функциониране на обменните, имунологичните, храносмилателните и редица други процеси.

Периферен произход на Паркинсон?

Новото изследване разглежда хипотезата, че дисбиозата, или нездравословните изменения в чревната и оралната микробиота, е ключов компонент на патогенезата на Паркинсон. Това схващане се основава върху наблюдението, че половината от новодиагностираните хора докладвали за намалено обоняние и запек, една четвърт – за подуване след хранене, а един от всеки седем – за загуба на вкус.

Тези симптоми присъствали дълго преди диагностирането на Паркинсон на базата на моторни симптоми като скованост, акинезия (загуба на способността за активни движения) и тремор, предизвикани от дегенеративни промени в централната нервна система (ЦНС). Аутопсиите показвали характерните струпвания (агрегати) на алфа-синуклеин в ЦНС, както се очаквало, но също така и в периферната нервна система (ПНС). Те присъствали в по-големи количества в невроните в горната част на тялото, отколкото в тези в долната и в материала от чревна биопсия, взет преди клиничното диагностиране на болестта на Паркинсон.

Тези наблюдения довели до двойната хипотеза на изследователите, според която Паркинсон има периферен произход (в носа и червата), след което прогресира, засягайки и мозъка. Наскоро бе открито, че две трети от пациентите с болестта имат този модел „първо в тялото“, първоначално засягащ обонятелните луковици или амигдалата. След това заболяването се разпространява към противоположната страна посредством синапсите с образуване на повече патологични полимери, като алфа-синуклеиновите агрегати са катализатор за погрешното нагъване на близкия алфа-синуклеин.

Едновременно с това има намалено разграждане на алфа-синуклеина, което води до натрупването на абнормния протеин, и митохондриална дисфункция, която причинява повишен окислителен стрес. Невровъзпалението е друг ключов компонент на този порочен цикъл, като спомага за започването и разпространението на болестта на Паркинсон. То е характерно и за други хронични възпалителни състояния като болест на Крон и улцерозен колит, които повишават риска от Паркинсон.

Увеличени нива на възпалителните цитокини се откриват в телесните течности на паркинсониците, а микроглията в субстанция нигра („черното вещество“ в мозъка) демонстрира по-голяма активация в сравнение с хората без болестта. При Паркинсон са налице също чревно възпаление и по-висока пропускливост, стимулиращи натрупването на алфа-синуклеинови агрегати, които след това биха могли да се разпространят до мозъка посредством блуждаещия нерв.

Чревно-мозъчната ос

В оралния микробиом участват около 770 вида бактерии и още много видове микроби. Всеки от органите в устната кухина има своя собствена общност, която се влияе от консумацията на храни, излагането на тютюневи продукти, грижата за зъбите и употребата на антибиотици.

Оралната микробиота се променя според факторите в течение на целия живот на човека. Нейните благоприятни ефекти включват предпазването от инфекции и разграждането на нитратите и други вазоактивни (водещи до свиване или разширяване на кръвоносните съдове) вещества. Тя влияе върху микробиотата на много други свързани места в тялото като червата и белия дроб.

Оралната дисбиоза допринася за инфекциозен ендокардит, артрит, автоимунни заболявания и диабет, както и за някои видове рак на устата, панкреаса и дебелото черво.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Превод от английски
Лора ПАНОВА