•    Здравейте! Почти няма семейство, което да не се е сблъсквало със скарлатина. Можете ли да ни кажете какво я причинява, как става заразяването и как протича?

– Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерията Бета хемолитичен стрептокок от група А. Заразяването става по въздушно-капков път. Инкубационният период е 2-12 дни. По време на инкубационния период заразеният все още няма симптоми, но може да бъде източник и да заразява околните в последните дни преди първоначалните оплаквания. Най-засегнати са децата от ранната възраст. Стрептококите предизвикват различни заболявания – фарингит, среден отит, пневмония, емпием и по-рядко, за щастие, инфекция на централната нервна система – менингоенцефалит.

Скарлатината протича с характерни прояви. Началото е остро, с висока температура, болки в гърлото и повръщане. Това е така наречената инициална триада от оплаквания. Лицето е зачервено с околоустна бледност (триъгълник на Филатов). Езикът е бяло обложен, гърлото е огненочервено, като понякога по тонзилите (сливиците) може да има гнойни налепи. На втория ден от началото се появява характерният обрив – дребни розови петънца като главичка на карфица, гъсто разположени. Обривът започва от шията и горната част на гръдния кош и за по-малко от 24 часа обхваща тялото и крайниците, като е най-изразен в сгъвните повърхности и ингвиналната област. Позитивират се специфични кожни симптоми – на прищипването и на линеарните кожни кръвоизливи, които се дължат на повишената съдова чупливост следствие интоксикацията. Оформя се т.нар. малинов език – езикът е с малинов цвят, гладък, без налепи и с проминиращи вкусови папили. Към 5-6-ти ден обривът завършва с лющене на кожата. При съмнение за скарлатина е уместно преди да се започне каквото и да било лечение да се вземе гърлен секрет. За да сме сигурни в резултата от това изследване, то трябва да се извърши по правилата – сутрин след ставане от сън, без да се мият зъбите и без да се приемат храна и течности. При възможност би могло да се изследва и кръвната картина, като се очаква повишен брой на левкоцитите.

•    Какво е правилното лечение?

– В България има приета от доста години Национална програма за борба със стрептококовите инфекции. Поводът да се състави тази програма са честите късни усложнения при нелекувани стрептококови инфекции (на сърдечно-съдовата система – миокардити, клапни пороци; на отделителната система – гломерулонефрит; на опорно-двигателния апарат – ревматизъм), които бяха доста чести в миналото. Принципите, залегнали в програмата, са, че при доказване на стрептококи, дори и без клинични прояви, е необходимо антибиотично лечение. Уместно е да се направи антибиограма на изолирания причинител, която да ни покаже към кои антибактериални средства е чувствителен. Антибиотиците от пеницилиновата група все още са най-подходящи, но при проявена непоносимост към пеницилина може да се прилагат антибактериални средства от други групи, а също и сулфонамиди.

•    Колко дълго продължава терапията?

– Изолацията и антибиотичното лечение при заболяването са 10 дни. Лечението може да се проведе в домашна обстановка, ако жилището позволява изолация на болния. При опасност от тежко протичане, каквато има при често боледуващи или при лица с хронични заболявания, е уместна хоспитализация.

Ако заболелият е в колектив, трябва да се изследва гърлен секрет и на контактните. Ако се касае за детски заведения, децата да се приемат само с отрицателен резултат от гърления секрет. Контактните се поставят под медицинско наблюдение за 7 дни и за същия период не се приемат нови деца.

Макар и рядко скарлатината може да протече нетипично, без обрив, само с прояви от страна на гърлото – т.нар. „аналогна ангина“. Тази форма крие опасност да не бъде разпозната, така че при налична епидемиологична обстановка е уместно при всяка ангина да се изследва гърлен секрет. Също рядка форма е и токсичната, която протича по типа на токсоинфекциозен шок и може да бъде животозастрашаваща. Описани са също и септични форми и т.нар. екстрабукална скарлатина. Последната в съвремието почти е изчезнала, наблюдава се предимно при изгаряния, оперативни интервенции, като обривът е около мястото на входната за инфекцията врата, температурата е повишена.

•    Ако живеем под един покрив със заразен, какви мерки трябва да вземем?

– Ако живеем съвместно със заболял, би могло да носим маска, често да проветряваме помещенията, да приемаме витамини и други общоукрепващи медикаменти и храни. След преболедуване няма достатъчно напрегнат антибактериален имунитет, поради което са възможни повторни заболявания.

Стрептококите имат доста сложен антигенен строеж, поради което създаването на ваксина е силно затруднено, въпреки че се работи по  въпроса. Така че няма специфична профилактика за скарлатина.

Моят съвет като специалист по инфекциозни болести е при повишена температура и зачервено гърло да се изследва гърлен секрет. Ако родителите и ОПЛ имат желание, докато се чака резултатът от посявката за гърлен секрет, да се изследва и кръвната картина, за да се прецени има ли нужда от антибиотик, и ако да, своевременно да се започне лечение. Не бива да се отклоняваме от нашата програма за превенция на усложненията на стрептококовата инфекция и при изолиране на бактерия да се проведе лечение дори и при липса на оплаквания.

 Интервюто взе Мартина ЗИНОВИЕВА