Качеството на въздуха и паметта

Не е тайна, че мегаполисите, където е съсредоточена световната икономика, дават подслон на много индустриални предприятия. Един огромен град трябва да се поддържа: отопление, изгаряне на боклука, осигуряване на работни места. Постоянният приток на жители прави друг проблем неотложен – капацитетът на местните жилища. Така че има нужда от изграждане на все повече и повече нови сгради.

Мегаполисът е в постоянно движение. Денем и нощем стотици милиони превозни средства преминават през безброй мрежи от пътища. Понякога не минават, а пълзят, защото в час пик градът се превръща в непохватен звяр. Всички тези аспекти на градския живот водят до това, че въздухът е замърсен. Количеството въглероден диоксид, азотен диоксид, малки частици, които вдишваме всеки ден, докато живеем в града, нараства постоянно.

Учени от Великобритания доказали, че в районите на страната, където нивото на азотен диоксид е по-високо, резултатите от тестовете за човешката памет са по-ниски. Това е интересно, защото най-„когнитивно ефективните“ хора обикновено са концентрирани в големите градове. И все пак, осреднявайки всички данни, учените са убедени, че паметта на хората в големите градове с мръсен въздух е по-лоша.

Нивото на шум и спокойствието

В голям град, където почти всеки е принуден да живее в жилищен блок, който винаги е до повече или по-малко интензивен път, ние сме заобиколени от всички страни от шум. Понякога това е белият шум на трафика, с който мнозина вече са свикнали, понякога грубите сирени на линейка, пожарникари или полиция. Някои са дори по-малко щастливи: наблизо има летище и от време на време къщата започва да се разклаща от прелитащ самолет.

В проучване на учени от Пенсилвания, което сравнявало паметта на хора, които попълвали когнитивни тестове в шумни и тихи градски паркове, било доказано, че шумът има пряк ефект върху паметта. Най-вероятно, защото е в състояние да ни отвлече от обработката на информацията и следователно от запомнянето. Учените са установили, че динамичният, променящ се шум влошава паметта: както колите по пътищата, така и силните разговори на хората. А тишината подобрява паметта.

Екип от учени от Англия, Нидерландия и Испания проверил как шумът от летищата и пътищата влияе върху разбирането на прочетения учебен материал от учениците. Изследването включвало училища, намиращи в близост до големи летища (по-специално Хийтроу в Лондон). Учените установили, че шумът от летящ покрай ученика самолет влошава разбирането на текста, като по този начин възпрепятства ефективното учене.

Количеството зеленина и умствената умора

Интензивността на живота в града е толкова висока, че в даден момент почти всеки човек се сблъсква с умствена умора. В крайна сметка човек в големия град забравя какво е истинска почивка.

Добро средство за избавяне от умствената умора са парковете и горите. Когато отидете в парк, сякаш черпите допълнителна сила от природата, отървавайки се от тревогите и безполезните мисли. Парковете и горите сякаш ни обновяват.

Тази философска мисъл е потвърдена в редица изследвания. Стивън Каплан, известен изследовател на умствената умора, предположил, че количеството зеленина отвъд прозореца намалява агресията, тъй като намалява умствената умора и възстановява вниманието ни. Факт е, че това предположение било потвърдено от мащабно проучване на учени от Илинойс, които сравнили нивото на агресия сред жителите на райони с повече и по-малко зелени площи.

Според учени от Вашингтон растителността дори в апартамента може да има подобен ефект върху мозъка. Съдейки по техните данни, не е необходимо да отидете в гората, за да се отпуснете. Достатъчно е да създадете у дома малка градина.

Но, за съжаление, в повечето мегаполиси природата и зелените площи не са приоритет. В много градове зелените площи се изсичат безмилостно, поради което въздухът става по-лош и хората имат по-малко възможности за психическа почивка. Появяват се различни минипаркове, обградени от всички страни от улици с натоварено движение, където е невъзможно да се скриеш от суматохата. В същото време постоянното строителство на нови сгради и пътища води до намаляване на лесопарковата зона.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Валентин СТОЙЧЕВ