В невробиологията храната е наричана „естествена награда”. За да можем да оцелеем като вид, такива действия като храненето, секса, грижите за другите трябва да доставят удоволствие на мозъка, за да ни се иска отново и отново да ги повтаряме.

В резултат на еволюцията се е формирал мезолимбичният път – това е система в мозъка, която разшифрова естествените награди. Когато правим нещо приятно, започва да се изработва невромедиаторът допамин, който се използва от мозъка за оценка и мотивация, закрепвайки важните за оцеляването и продължаването на рода действия. Тази връзка е нужна например, за да реши човек дали да изяде още едно парче торта: „Да, тази торта наистина е чудесна. Трябва да я запомня за в бъдеще.”

Разбира се, не всяка храна носи еднакво удоволствие. Повечето хора предпочитат сладките, а не киселите или горчивите продукти. Ето защо еволюционно е станало така, че нашата мезолимбична система е запомнила: сладките продукти осигуряват стабилен източник на въглехидрати за организма. Когато нашите предци са събирали горски плодове, логиката била проста: кисело – значи, още не е узряло, горчиво – внимание, отрова.

От онези далечни времена нашето хранене се е променило значително. Преди десет години учените изчислили, че обикновеният американец употребява 22 чаени лъжички добавена захар всеки ден, което представлява 350 допълнителни килокалории. И тази цифра най-вероятно днес е доста по-висока. Преди няколко месеца учени от Великобритания заявили, че средната британка употребява 238 чаени лъжички захар седмично.

Днес, когато удобството е станало за нас важно при избора на храна, е практически невъзможно да се срещнат обработени продукти, полуфабрикати, в които да няма добавена захар – за вкус, консервация или и за едното, и за другото.

Добавената захар действа „под прикритие” и ние дори не се досещаме, че сме увиснали на кукичката. Също както и с наркотиците – никотин, хероин, кокаин – мозъкът става зависим от захарното удоволствие.

При отказ от захар в първите няколко дни е доста трудно. Много хора започват усилено да наблягат на храната, съдържаща повече въглехидрати, за да компенсират недостига на захар.

Широко известен е един експеримент с гризачи, проведен преди години. Всеки ден в продължение на 12 часа плъхове били лишени от достъп до храна, а през следващите 12 часа получавали захарен разтвор и обикновена храна. След месец такъв начин на живот плъховете демонстрирали поведение, аналогично на поведението на злоупотребяващите с наркотици. За кратко време те привикнали да прекарват повече време пред захарния разтвор, а не край обичайната храна. По време на периодите без храна при тях се появявали пристъпи на тревога и депресия. И те по-бързо придобивали други зависимости.

...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Никола СТАМЕНОВ