Всички течни среди в човешкото тяло (кръв, лимфа, вътрешна- и извънклетъчна течност и др.) са със слабо алкална реакция, т.е. с рН˃7. В тази среда действат почти всички ензими, катализиращи протичането на огромен брой жизненоважни реакции в организма. рН на кръвта се движи в изключително тесни граници – от 7,35 до 7,45. При промяна на стойността на рН само с 0,1, т.е. примерно от 7,43 до 7,33, съдържанието на кислород в нея намалява цели 8 пъти! Ако рН спадне под 7,1 или се повиши над 7,6, душата напира да напусне тялото. За съжаление количеството на живителния кислород в атмосферата на планетата през последните 150 години е намаляло чувствително – от 26% на 21%. В големите градове и мегаполисите неговото съдържание е още по-ниско – малко над 20%.
Счита се, че
при около 80% от жителите на планетата е налице тревожно или дори критично окиселяване на организма – т.нар. ацидоза
Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг не следва да се говори за отделни заболявания, а само за едно – ацидоза, която отключва безброй патологии в човешкия организъм, в т.ч. и различните форми на рака. Както изяснихме, едно от най-сериозните последствия на ацидозата е чувствителното влошаване на снабдяването на клетките с кислород. В резултат постоянен спътник на Homo Sapiens в съвременния урбанизиран свят станаха главоболието, мигрената, хроничната умора, депресивните състояния, безсънието, свръхподатливостта към инфекции, хипофункцията на щитовидната жлеза, болките в мускулите и ставите, крампите, влошеното храносмилане, хипертонията, диабетът тип 2 и т.н., и т.н.
В началото на века американски учени хвърлиха истинска бомба в научните среди с твърдението си, че
освен биологичната и енергийна стойност на храните съществува и друг, не по-малко важен техен показател,
който е от съществена значимост за човешкото здраве. На този показател те дадоха тайнственото и многозначително наименование „чиста продукция на вътрешна киселина” (Net Endogenous Acid Production – NEAP). Впоследствие този показател доби гражданственост под по-понятното наименование „киселинно натоварване на организма”.
Около 70% от човешкото тяло е съставено от вода, в която среда протичат всички биохимични процеси в него. Изключително важна роля в тези процеси играе равновесието между йоните на водата – водородните и хидроксидните, т.е. киселинността на средата. Иначе казано – стойността на рН. Според американските учени при метаболизирането на различните храни равновесието между водородните и хидроксидните йони се измества в посока „окиселяване“ или „алкализиране“. Чрез компютърен анализ те съставят таблици със стойности на показателя NEAP за различните храни, като на окиселяващите са присъдени положителни стойности, а на алкализиращите – отрицателни. За месото била получена стойността 67,9, за царевицата и пшеницата 13,8, за сиренето 4,2, за млякото 2,8, за яйцата 2,5 и т.н. Тези храни, както и продуктите, получени от тях, имат окиселяващо действие. Алкализиращо действие имат листните зеленчуци, чийто показател NEAP e -59,1. Зеленчуците (домати, краставици, патладжани) са с показател -46,5, кореноплодите (ряпа, моркови, червено цвекло) с -26,4, броколите, лукът и чесънът с -14,3, плодовете с -5,8 и т.н.
Друг широко използван показател за оценка на окиселяващото и алкализиращото действие на храните е
индексът „потенциално бъбречно киселинно натоварване“
(Potential Renal Acid Load, PRAL), изразяван в mEq/100 g. Всички стойности на този показател, които са над 0, се отнасят за храни с окиселяващо действие, а тези с по-ниски от 0 стойности (т.е. отрицателни) – за такива с алкализиращо действие. Окиселяващи са например храните: салам (11,6), сирене (11,1), скариди (10,5), скумрия (8,4), яйце (8,2), свинско постно месо (7,9), говеждо постно месо (7,8), пълномаслено кисело мляко (1,5), пълномаслено прясно мляко (1,1) и пр. Алкализиращи са: спанакът (-14,0), магданозът (-12), руколата (-7,5), тиквата (-5,6), морковите (-4,9), зелето (-4,3), картофите (-4,0), патладжаните (-3,4), лимонът (-2,6), ябълките (-2,2), динята (-1,9), кафявата захар (-1,2), мед (-0,3), и др. А показателят PRAL на бялата захар е 0,0 mEq/100 g.
Според антрополозите
в ежедневното меню на нашите далечни предци
са влизали предимно (около 80%) алкализиращи храни – плодове, кореноплоди, листна зеленина, и незначителна част (около 20%) окиселяващи такива – нетлъсто месо на диви животни, яйца, риба. В резултат на това киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало -78! В продължение на хилядолетия човешкият организъм е настройвал ензимните си системи, метаболизма и цялостната си организация към приемане главно на алкализиращи храни и съвсем малко – на окиселяващи. В наши дни нещата са взели катастрофален обрат. На трапезата на съвременния човек попадат главно промишлено произведени храни – меса, риби и месни продукти, консерви, тестени и сладкарски изделия, мляко и млечни продукти, в много от които са добавени невероятен брой чужди на метаболизма адитиви – консерванти, антиоксиданти, оцветители, синтетични подсладители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н., и т.н. Като правило плодовете и зеленчуците присъстват в много по-малка степен на трапезата. В резултат киселинното натоварване на съвременния човек достига стряскащата стойност +48. Т.е. съвременният човек е влязъл в безумно противоречие със собствената си природа и дълбоко закодираната в него генетична същност.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
