Фитотерапията (билколечението) се опира на хилядолетния опит на човечеството в използването на лечебни растения, щедро пръснати по земята от неизвестен и благонамерен благодетел. Т.нар. зелена революция (The green revolution) е инициирана от Световната здравна организация, която през 1977 година приема резолюция за стимулиране на изследванията, свързани с лекарствените растения, основавайки се на многовековния опит на човечеството в тяхното използване. В наши дни около ¼ от лечебните средства, предписвани от лекарите по света, се получават от целебни билки. Изключително широко приложение намират и редица лечебни растения, които се използват под формата на отвари, настойки, екстракти – спиртни или маслени.
Една от билките с широк кръг благотворни въздействия е бабини зъби (Tribulus terrestris), която принадлежи към семейство Парнолистникови (Zygophyllaceae), включващо 235 вида. Тя е едногодишно тревисто растение, от чийто корен излизат множество тънки, пълзящи, достигащи до 80 см стебла. Стеблата и листата по тях са покрити с белезникави власинки. Билката цъфти с дребни, жълти цветчета. Плодовете й са покрити с шипове и наподобяват миниатюрни боздуганчета. Стъпването върху тях е твърде неприятно изживяване. След узряването им плодовете се разпадат на 5 части, които също са покрити с шипчета.
Билката е изключително непретенциозна – расте из цялата страна като плевел по песъчливи и каменисти места край пътищата, в дворищата, лозята и по полето. Използва се надземната част на растението (Herba Tribulus terrestris). Бере се по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура не по-висока от 55⁰С.
Сериозен интерес към билката бабини зъби в научните среди започва да се проявява в края на 80-те години на миналия век, когато са получени
интригуващи резултати за нейния химичен състав и физиологично действие
В нея са открити редица химични съединения с висока физиологична активност – флавоноиди (кверцетин, кемпферол), сапонини, гликозиди, лигнани, алкалоиди, дъбилни вещества, стероли, полизахариди, витамини, минерални вещества и т.н. Множество артефакти сочат, че билката е била позната и се е използвала преди повече от три хилядолетия.
Особен интерес в състава на билката бабини зъби представляват т.нар. стероидни гликозиди с агликон стеролът диосгенин. Агликоните представляват невъглехидратната част от молекулата на съдържащи въглехидрат биополимери като гликозиди, гликопротеини и гликолипиди. Диоксигенинът е прекурсор (родоначално съединение) от което в организма се синтезира важният полов хормон тестостерон. Установено е, че диоксигенинът способства и за нормализиране на нивото на холестерол в организма. Известно е, че стероидните гликозиди оказват и адаптогенно (противодействие на стреса) действие. Съществуват изследвания, които доказват, че адаптогените способстват за повишаване на капацитета на имунната защита. В билката е открит и сапонинът със стероидна структура протодиосцин. Известно е, че това вещество проявява проеректилен ефект и
действа като афродизиак
Счита се, че именно главно на действието на тези две вещества се дължи многовековната слава на билката бабини зъби като афродизиак и усилител на мъжката потенция. Има обаче и противоположно мнение, съгласно което билката наистина е способна да повиши либидото и еректилната способност, но това нейно свойство не се дължи на споменатите вещества, а е резултат от други, засега недостатъчно изяснени механизми. Плодовете на билката от хилядолетия се използват в аювердичната медицина, както и в традиционната медицина на страните на Изтока – Китай, Япония, Корея и др., за лечение на сексуална дисфункция и безплодие и при двата пола.
Флавоноидите са растителни полифеноли, които оцветяват плодовете, зеленчуците и цветята в жълт, оранжев, червен и виолетов цвят, правейки света около нас много по-красив и живописен. За техен откривател се приема унгарецът Алберт фон Сент-Дьорди, удостоен през 1937 година с Нобелова награда. Флавоноидите са мощни антиоксиданти, които забавят стареенето на клетките и чувствително понижават риска от развитието на редица сърдечно-съдови и нервнодегенеративни заболявания. Доказано е и болкоуспокоителното им, противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Съществува информация, че кверцетинът и кемпферолът предотвратяват образуването на калциво-оксалатни конкременти в бъбреците, благодарение на потискане на действието на ензима гликолат-оксидаза, способстващ за тяхното образуване.
Лигнаните принадлежат към многочислената група на полифенолите, наброяваща към настоящия момент над 8000 идентифицирани нейни представители. С най-изявено физиологично въздействие са фенолните киселини, лигнаните и флавоноидите. От химична гледна точка лигнаните представляват производни на димера на фенилпропана. Те проявяват изключително широк спектър на физиологични въздействия – антиоксидантно, противовъзпалително, антимикробно, антифунгицидно и пр. Доказано е и благотворното им действие върху състоянието на простатата, костната система, както и тяхната способност да понижават нивото на „лошия“ (LDL) холестерол и противодействат на окислението му.
Алкалоидите оказват стимулиращо действие на централната нервна система и повишават виталната сила и издръжливостта на организма. Дъбилните вещества действат бактерицидно и противовъзпалително, подобряват храносмилането и способстват за детоксикацията неговата детоксикация.
Задълбочените изследвания върху физиологичното действие на билката бабини зъби, осъществени през последните години, доказаха
многобройни нейни благотворни ефекти върху човешкия организъм –
диуретичен, подсилващ либидото, антиуролитично, имуномодулиращ (възстановяващ определени функции на имунната система), антидиабетен, хиполипидемичен (понижаващ нивото на липиди в кръвта), кардиотоничен, хепатопротекторен, противовъзпалителен, аналгетичен, спазмолитичен, антибактериален и т.н.
Според специалистите билката не бива да се използва от бременни и кърмачки, както и от хора с бъбречна недостатъчност. Следва да се спазва препоръчваната дозировка, тъй като нейното превишаване може да окаже прекомерно натоварване на бъбреците, като при спиртния екстракт този ефект е значително по-изразен.
Най-лесният начин за възползване от полезните действия на билката е
приготвянето
на отвара,
която се получава като в един литър вода се поставят пет супени лъжици от нея и сместа се вари на слаб огън в продължение на час в покрит съд. Отварата се оставя да престои един ден, след което неколкократно се прецежда през плътна материя за отстраняване на игличките от билката. Съхранява се в хладилник. Пие се по следната схема: първия ден по три супени лъжици сутрин, обед и вечер, втория ден – по 4 супени лъжици, а третият ден – по 5 супени лъжици. С тази доза се продължава до изпиване на цялото количество. След почивка от десет дни курсът може да се повтори
Редица изводи, направени в публикуваните през последните години изследвания, се нуждаят от допълнителни проверки и нови клинични доказателства за съответните действия на билката. Безспорен факт е, че такива действия са налице, но каква е тяхната реална сила и кои активни вещества са отговорни за изброените ефекти и кой е механизмът, по който те упражняват своето въздействие? Това са въпроси, на които науката ще отговори в близките години.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
