Един от тези плодове е кокосът – плод на коксовата палма (Cocos nucifera), за родина на която се считат крайбрежието и тропическата част на Югоизточна Азия и Полинезия.
Кокосовата палма
е растение на морския бряг. Тя достига до 30 метра височина и живее до 80-100 години. Годишно ражда няколкостотин едри плода, тежащи от 1,5 до 3-4 килограма. В огромната си част названията на плодовете и растенията произлизат от гръцки или латински, но кокосът е едно от малкото изключения. Неговото название произлиза от португалската дума coco (маймуна). Основание за това е приликата с маймунското лице на големия орех, намиращ се под твърдата, зелена обвивка на плода, на който се намират три характерни тъмни трапчинки. Във вътрешността на ореха се намира твърда, бяла, едлива част (копра) и около половин литър прозрачна, сладко-кисела течност (кокосова вода). Плодовете узряват след 9-12 месеца и могат да се съхраняват до 100 седмици. С морските течения кокосовият орех може да преплава огромни разстояния, запазвайки за години своята кълняемост. По такъв начин той се разпространява по крайбрежията на топлите морета и океани. При узряването течността в кокосовия орех постепенно се сгъстява и превръща в бяла пулпа, съдържаща редица полезни биологично активни вещества. Тази вкусна, фина и мека каша може да се яде с чаена лъжичка.
За ползите на плодовете на кокосовата палма се споменава още в IV век пр.н.е. Като културно растение тя започва да се отглежда в Малайзия. Жителите на тихоокеанското крайбрежие ценят високо кокосовата палма. Дървесината й използват в строителството и за отопление, а плодовете присъстват ежедневно в техния рацион. Съгласно местния обичай в чест на новороденото трябва да се засади кокосова палма.
По време на една от своите експедиции през XIII век
Марко Поло е силно впечатлен от срещата си с този невероятен плод,
който нарича „ореха на фараона“. „Сладък като захар и бял като мляко, който може да се сервира както като храна, така и като напитка.“ Така великият венециански пътешественик и изследовател описва кокосовия орех. Първият кокосов орех е представен на Френската Академия на науките през 1674 година от знаменития френски писател, автор на Малечко Палечко (Petit Poucet), Шарл Перо.
Месестата част на кокосовия орех съдържа
6,2 г/100 г въглехидрати, 3,3 г/100 г протеини, 33,5 г/100 г липиди, 47 мг/100 г фитостероли, 9 г/100 г фибри, множество витамини (В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, Е, К) и редица ценни минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.). Въглехидратите са представени основно от захароза, значително по-ниско е съдържанието на полиолите – сорбитол, инозитол и др. Сърбитолът се абсорбира бавно и не способства за повишаване на кръвната захар. В големи количества обаче може да провокира диария. Инозитолът, известен още като витамин В8, се разгражда бързо в организма, служейки главно като източник на енергия. Участва в изграждането на клетъчните мембрани и играе ролята на „вторичен пратеник“ в централната нервна система, който упражнява влияние върху мозъчните невротрансмитери, способствайки за подобряване на настроението.
В състава на протеините участват на практика всички протеиногенни аминокиселини, в т.ч. и незаменимите, които човешкият организъм не може да синтезира. Присъстват и редица свободни аминокиселини.
Около 90% от мастните киселини в състава на триглицеридите са наситени, между които преобладава (с около 50%) лауриновата киселина. Следват миристиновата, палмитиновата, каприловата, стеариновата и др. Мононенаситените мастни киселини са представени от олеиновата (омега-9), чието съдържание е около 1,4 г/100 г. От полиненаситените мастни киселини присъства основно линоловата (омега-6) със съдържание около 0,4 г/100 г. Лауриновата киселина се отнася към т.нар. средноверижни мастни киселини, които, попадайки в черния, дроб служат главно като източник на енергия или се трансформират в кетонни тела – основно бета-хидроксибутират или негови натриеви, калиеви и магнезиеви соли, представляващи „гориво“ за мозъка.
Триглицеридите на кокоса са с твърде малък шанс да се трансформират в мастни депа, тъй като организмът ги оползотворява почти мигновено. Лауриновата киселина има още едно полезно свойство – тя взема участие в дейността на мозъчните рецептори, които контролират апетита, съдействайки за туширане на чувството на глад. Т.е. тази киселина определено спомага за придобиване и съхранение на стройна и елегантна фигура. Добрите новини за лауриновата киселина обаче не свършват дотук. Тя проявява мощно антивирусно и антимикробно действие, т.е. активно подпомага имунната защита.
Месестата част на кокоса се отличава със
значително съдържание на фибри –
разтворими и неразтворими. Разтворимите фибри способстват за по-бавното проникване на въглехидратите и холестерола в кръвния ток и действат като отличен пребиотик. Неразтворимите фибри подпомагат чревния транзит и противодействат на появата на запек.
Между минералите с високо съдържание се открояват манганът – 1,5 мг/100 г (75% от дневната потребност), медта – 435 мкг/100 г (43,5%), селенът – 10,1 мкг/100 г (18,4%), фосфорът – 113 мг/100 г (14,1%), желязото – 2,43 мг/100 г (13,5%) и пр. Манганът играе ключова роля в синтезата и обмяната на невромедиаторите на централната нервна система, поради което си е завоювал прозвището „микроелементът – мениджър“. Влиза в състава на важния ензим супероксиддисмутаза, който участва активно в антирадикаловата защита на организма. Манганът съдейства за регулирането на съдържанието на глюкоза в кръвния ток, усвояването на липидите, формирането на костната тъкан, синтезата на съединителната тъкан и хрущялите, активира ензимите, подпомагащи усвояването на важните витамини А, С и Е и т.н.
Медта е един от най-важните елементи за безупречното функциониране на човешкия организъм. Тя взема активно участие във въглехидратния обмен, играе важна роля за поддържането на добра кондиция на костите, хрущялите, сухожилията, кожата, както и за еластичността на кръвоносните съдове. Ключова е ролята й в образуването на хемоглобина – червения кръвен пигмент, осигуряващ пренасянето на живителния кислород до всяка клетка на човешкото тяло. Медта участва в състава на мощния ензим супероксиддисмутаза, който инактивира активните форми на кислорода – свободните радикали, които способстват за стареенето на клетките и разрушаването на структурите на редица жизненоважни протеини и ензими, както и на носителя на наследствената информация – молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК).
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
