Ново изследване откри неврони в мозъка, които улавят и реагират на промени в нивото на глюкозата в кръвта.
Разбирането на начина, по който работи тази система за засичане на кръвната захар, и на механизма на действие на тези невровериги би дало на изследователите и медиците по-добри насоки за това, как мозъкът ни регулира кръвната ни захар – и може би как да използват това за лечението на метаболитни заболявания като диабет и затлъстяване.
„Отдавна знаем, че много неврони могат да засичат захарта локално вътре в мозъка – казва д-р Майкъл Шварц, ендокринолог от Медицинското училище на Вашингтонския университет и един от директорите на неговия Институт по диабета. – Новото обаче е доказателството, че подмножество неврони, разположени в хипоталамуса, могат да усещат и да реагират на захарта в самия кръвен поток, аналогично на клетките в панкреаса, които секретират инсулин.“
При изследването учените имали възможност да наблюдават нивата на кръвната захар и активността на невроните в хипоталамуса на мишки в съзнание в реално време. Те открили, че когато кръвната захар се покачва, активността на тази подсъвкупност от неврони бързо намалява. Изследователите предполагат, че те улавят и реагират на промяна в кръвната захар, предавана от сетивни неврони в съдовете (а не на нивата на захарта в мозъка, които се променят много по-бавно). След това тази сетивна информация се предава към една или повече невровериги, които контролират нивото на кръвната захар заедно с панкреаса, който произвежда инсулин за тялото.
Това е важно от клинична гледна точка, защото при лечение на пациенти с диабет лекарите често откриват, че тяхното тяло активно поддържа повишено ниво на кръвната захар, навярно „защото мозъкът си мисли, че такова трябва да бъде нивото на кръвната захар“.
„Например, ако нормалната кръвна захар е 100, един диабетик спокойно може да има кръвна захар над 300 – казва Шварц. – Ако тя е била на това повишено ниво в продължение на дни или седмици и изведнъж я понижите обратно до 100, мозъкът ще сметне, че е твърде ниска и ще се опита отново да увеличи нивото й.“
Това доказателство, че диабетът е свързан с нарушена способност на мозъка да усеща нивото на кръвната захар, предполага, че в бъдеще елиминирането на този тип сетивен дефект би могло да позволи на мозъка на контролира кръвната захар по-правилно, заключава Шварц.
Елица ТАНЧЕВА
