При хроничен риносинузит персистиращо възпаление на лигавицата на носа и параназалните синуси продължава повече от три месеца, съчетавайки назална конгестия, болка и гноен секрет от носа. Като цяло лекарите и учените смятат, че това заболяване засяга голям брой хора по света, но епидемиологичните проучвания често са трудни поради малкия брой пациенти, търсещи медицинска помощ, и повечето от тях се извършват с помощта на въпросници, които карат хората да изберат какви от симптомите на хроничен риносинузит имат.

С очакваното високо разпространение на заболяването причините за него все още не са напълно изяснени. Излагат се хипотези за водещата роля на епителната дисфункция, промените в микробиома, имунодефицита и други фактори. Освен това факторите на околната среда също допринасят. Например фермерите, които често работят с пестициди, са по-склонни да развият ринит и астма. Скорошни експерименти in vitro показали, че веществата в пестицидите причиняват зависимост от дозата цитотоксично увреждане на синоназалния епител.
Живиан Лий и нейни колеги от Калифорнийския университет изследвали как близостта (в радиус от два километра) до местата за използване на пестициди е свързана с риска от развитие на хроничен риносинузит. За целта екипът ретроспективно изследвал случаи на пациенти, постъпили в лечебни заведения с оплаквания от риносинузит за период от четири години. Излагането на пациентите на пестициди било изследвано с помощта на изчислителен модел, който включва данни за употребата на пестициди от 1989 г.
В проучването били включени общо 310 участници на средна възраст 50 години; 146 мъже и 164 жени. Повечето от участниците никога не били пушили, 69 се отказали от пушенето, а 14 били настоящи пушачи. Най-често срещаните пестициди били глифозат, миклобутанил, имидаклоприд, калиев бикарбонат, пираклостробин, боскалид и абамектин.

...

Делян ВАСИЛЕВ