Суровоядството прокламира консумирането единствено на термично необработени растителни и млечни продукти. Изключение се прави само за хляба, който задължително следва да е пълнозърнест и без използване на дрожди. Според привържениците на суровоядството чрез суровата храна те получават в чист вид енергията и топлината на слънцето, закътани в нея.

По-фанатичните привърженици

на суровоядството считат, че стомашно-чревният тракт на човека е сходен с този на тревопасните животни, поради което е приспособен само за усвояване на растителна храна, а не на животинска. Определени привърженици на суровоядството консумират в суров вид както месо, така и риба. Според тях в необработен вид те са полезни за организма, тъй като му осигуряват редица хранителни вещества, които не се съдържат в растителната и млечната храна.

Значителна част от пристрастилите се към суровоядството са и заклети вегетарианци, т.е. изключват употребата на всички животински продукти – месо, яйца, риба, мляко, сирене и дори и мед (нали и той е животински продукт!). Според тях животинските продукти сериозно затрудняват храносмилателния тракт и изискват от организма значителни усилия за тяхното усвояване.

Интересен и необичаен ракурс за оценка на ползата от суровоядството се съдържа в книгата на Константин Моес-Оскрагело „Естествената храна на човека“. В книгата се цитира

оценката на людоедите от остров Суматра,

които считали, че месото на техните съседи-вегетарианци е много по-нежно, вкусно и по-добре се храносмила от това на английските матроси, които също нееднократно опитвали. То било горчиво, с лош вкус и бързо се разваляло, тъй като моряците консумирали много месо, което обилно „поливали“ с ром.

Вреди

Диетолозите са категорични, че системното суровоядство може да причини сериозни вреди на организма, тъй като той се лишава от редица нутриенти, които се съдържат единствено в животинските продукти. Счита се, че практикуващите суровоядство следва да притежават сериозен „багаж“ от знания, за да съумеят да подсигурят на организма си ценните за безотказното съществуване на неговите органи и системи вещества. Многобройни наблюдения показват, че у суровоядците се наблюдава

сериозен дефицит на важния витамин В12,

който се съдържа основно в животинските продукти – месото, рибата, черния дроб, яйцата и млечните продукти. Този витамин взема активно участие в кръвотворния апарат, подпомага функциите на централната и периферната нервна система, стимулира растежа, играе ключова роля в синтеза и метаболизма на хормона на щастието – серотонина. Дефицитът на витамин В12 води до понижен синтез на този хормон и невротрансмитер, което отключва чувство на тревожност, безпокойство и депресия.

Консумиращите сурови меса и риби са изложени на

риск от интоксикация от редица патогенни бактерии и паразити,

 които предизвикват сериозни заболявания. Нужните за многобройните синтези в организма аминокиселини, съдържащи се в месото, рибата и морските дарове, суровоядците си осигуряват чрез бобовите култури (фасул, леща, грах и др.). Постоянната употреба на тези храни обаче може да доведе до сериозни увреждания, тъй като в тях се съдържат

антинутриенти, които могат да се инактивират или отстранят само чрез топлинна обработка

Например във фасула се съдържат някои антинутриенти – протеинази, които препятстват усвояването на протеините в приеманата храна. Бобовите култури, фъстъците и пшеницата съдържат т.нар. лектини – гликопротеини, които нарушават епитела на тънките черва и препятстват всмукването в кръвния ток на хранителните вещества. Лектините, съдържащи се в пшеницата, инактивират действието на ензима алфа-амилаза, който катализира разграждането на скорбялата. В резултат на което тя се насочва към трансформирането й в мазнини. Т.е. лектините определено се отговорни за натрупване на наднормена телесна маса. В бобовите култури се съдържат т.нар. алфа-галактозиди (рафиноза, стахиоза и вербаскоза), които не се разграждат от ензимите на храносмилателния тракт, а само от резидиращите в дебелото черво бактерии. В резултат на тяхното действие се образува „букет“ от газове, който причинява сериозен дискомфорт и твърде нелицеприятни ситуации.

В семената на зърнените култури и обвивките на ядките се съдържа фитинова киселина, която комплексира редица поливалентни метали (калций, магнезий, желязо, цинк и др.), препятствайки тяхното утилизиране. Какаото, шоколадът, ревенът, киселецът, копърът, смокините, цитрусовите плодове, спанакът, селърито, манголдът, магданозът и тученицата съдържат значителни количества оксалова киселина, която препятства усвояването на желязото и калция. Прекомерната консумация на изброените храни може да доведе до образуването на оксалатни камъни в бъбреците.

Глюкозинолатите (тиогликозидите), които в значителни количества се съдържат в зеленчуците от семейство Кръстоцветни (бяло главесто зеле, брюкселско зеле, карфиол, ряпа, репички, колраби, синап и др.) възпрепятстват синтеза на важните хормони на щитовидната жлеза – тироксин (тетрайодтиронин, T4) и трийодтиронин (T3), и пренасянето на ценния минерал йод. Известни са под названието „гоитрогени“ – вещества, предизвикващи опасното заболяване гуша.

Редица специалисти са на мнение, че топлинната обработка на храните прави тяхното усвояване по-лесно за организма, тъй като води до разграждане на значителна част от сложните молекули в тях.

Медиците са категорични, че суровоядството задълбочава и обостря хронични заболявания като панкреатит, колит, гастрит и др. Обострят се и алергичните реакции, тъй като повечето алергени се инактивират при топлинната обработка.

Ползи

Благодарение на наличието на огромен брой антиоксиданти и вещества с антиканцерогенно действие плодовете и зеленчуците оказват профилактичен ефект по отношение на развитието на сърдечно-съдови и ракови патологии. Тези храни са важен източник на множество ценни витамини. За съжаление, при топлинната обработка голяма част от тях се разрушава. Плодовете и зеленчуците съдържат значителни количества фибри – разтворими и неразтворими, които оказват благотворно въздействие върху функционирането на стомашно-чревния тракт и способстват за детоксикацията на организма. Те съдействат за бързо засищане, което в съчетание с по-ниската им енергетична стойност способства за редуциране на телесната маса и противодействие на затлъстяването. Този тип хранене е за предпочитане пред откровеното гладуване с цел редуциране на телесната маса.

Хранейки се известно време само със сурова растителна храна, човек непременно ще почувства пречистване на организма, прилив на жизнена енергия и ще оптимизира телесната си маса. Опитни суровояди считат, че такова „очистване“ на организма следва да е с продължителност до три месеца, в противен случай носи повече вреди. Следва да се има предвид, че по същество суровоядството е своеобразно лечение. То не може и не следва да се превръща в начин на живот за всички и за всеки и да се практикува неопределено дълго време.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ