Тяхното изследване, което беше публикувано в сп. Cell, се фокусира върху азотния оксид – съединение, което разширява кръвоносните съдове, подобрява паметта, бори се с инфекциите и стимулира отделянето на хормони наред с други функции. Но как азотният оксид изпълнява тези функции е отдавнашна загадка.
Изследователите открили нов ензим „носител“, наречен SNO-CoA-асистирана нитрозилаза, или SCAN, който прикрепя азотния оксид към протеини, в това число рецептора за инсулина. Те установили, че ензимът е съществен за нормалното действие на инсулина, но същевременно открили повишена активност на SCAN при хора и мишки с диабет.
Мишките без този ензим изглежда били предпазени от диабет, което предполага, че твърде многото азотен оксид върху повърхността на протеините може да е причина за такива заболявания.
„Ние демонстрирахме, че блокирането на този ензим предпазва от диабет, но последиците се простират и до много заболявания, вероятно причинявани от непознати досега ензими, които добавят азотен оксид – казва водещият изследовател Джонатан Стамлър, изтъкнат професор по сърдечно-съдови иновации в Медицинското училище „Кейс Уестърн Ризърв“ и президент на Института за открития „Харингтън“. – Блокирането на ензима може да предложи ново лечение.“
За много болести при хората, в това число Алцхаймер, рак, сърдечна недостатъчност и диабет, се смята, че се причиняват или ускоряват от прекомерно свързване на азотния оксид с ключови протеини. С новото откритие, казва Стамлър, ензимите, които прикрепят азотния оксид към протеините, се превръщат във фокус за изследвания.
При диабета тялото често спира да реагира нормално на инсулина. Увеличената в резултат на това кръвна захар остава в кръвообращението и с времето може да предизвика сериозни проблеми за здравето.

...

Елица ТАНЧЕВА