Международна група изследователи под ръководството на учени от Университета и Университетската болница на Турку във Финландия успяха да открият вероятния произход на заекването в мозъка.
То представлява нарушение на ритъма на речта, което се характеризира с неволеви повторения, удължения или паузи, възпрепятстващи нормалното говорене. Около 5-10% от малките деца заекват и приблизително 1% продължават да го правят в зряла възраст. Силното заекване може да има дълбок отрицателен ефект върху живота на засегнатия човек.
„Някога заекването беше смятано за психологично разстройство. Но с напредването на изследванията вече разбираме, че то е мозъчно нарушение, свързано с регулирането на производството на речта“, казва професорът по неврология от Университета на Турку Юхо Ютса.
Заекването може да бъде и придобито в резултат на неврологични заболявания като Паркинсон или инсулт. Но невробиологичните му механизми все още не са напълно разбрани и откъде точно произлиза в мозъка остава несигурно. Находките от образни мозъчни изследвания са отчасти противоречиви и е трудно да се определи кои промени са причина за заекването и кои са просто свързани с него явления.
Заекването се локализира в една и съща мозъчна мрежа независимо от причината му. Авторите от Финландия, Нова Зеландия, САЩ и Канада създали нов идеен замисъл за провеждането на изследването, който може да предложи решение на този проблем. То включвало хора, претърпели инсулт, някои от които развили заекване непосредствено след него. Изследователите открили, че макар инсултите при тези пациенти да засягали различни части от мозъка, всички те били локализирани в една и съща мозъчна мрежа, за разлика от мозъчните удари, които не предизвиквали заекване.
В допълнение авторите използвали ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да сканират мозъка на 20 души със заекване на развитието (така нареченото „физиологично заекване“). При тях то се свързвало със структурни промени във възлите на мозъчната мрежа, първоначално идентифицирана във връзка с лезиите, причинени от инсулт – и колкото по-големи били тези промени, толкова по-силно било заекването. Откритието предполага, че заекването е причинено от една обща мозъчна мрежа, независимо от неговия произход (физиологичен или неврологичен).
Ключовите възли на мрежата, идентифицирана от изследователите, били путаменът (кръгла структура в основата на предния мозък), амигдалата (бадемовидното тяло) и клауструмът (тънък пласт от неврони и поддържащи глиални клетки, който свързва мозъчната кора и субкортикалните региони), разположени дълбоко в мозъка, и връзките между тях.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Елица ТАНЧЕВА
