Хвойната е вечнозелено растение, което цъфти в края на пролетта – май-юни. Тя най-често е двудомно растение. Мъжките цветове са съставени от люспести, триъгълни жълти тичинки, събрани в миниатюрни „шишарки“. Плодовете най-често са със сферична форма, с диаметър до 9 мм, първоначално жълто-зелени, а при узряването им – синьо-черни със синкав восъчен налеп. Узряват всяка втора година след цъфтежа, поради което на растението може да се видят както зелени, така и узрели сини плодове. Месестата част на зрелите плодове е зелено-кафява, с приятен смолист аромат, който е характерен и за цялото растение. Хвойната е мразоустойчиво растение, виреещо и на бедни, каменисти почви. Размножава се най-често със семена. Тя е изключително дългоживущо растение с пределна възраст около 600 години.

Полезните свойства на хвойновите плодчета са били

известни още в дълбока древност

В египетски папируси, датиращи от 1550 година пр.н.е., те се споменават като целебно средство за подпомагане на храносмилането. Профилактичните и лечебните им свойства са били известни и в Римската империя, където римляните ги дъвчели всеки ден за предпазване от болести. В арабските страни популярност добило целебно сладко от хвойнови плодчета, описание на което още може да се намери в някои по-стари фармакопеи. Подобно възгорчиво сладко – „dzenevrà“, и днес е популярно в Алпите. По време на бушуващите в Средновековието епидемии тези, които дъвчели хвойнови плодчета, много по-рядко се разболявали. И в наши дни с превантивна и лечебна цел се препоръчва на празен стомах бавно да се сдъвчат 8-10 хвойнови плодчета. В Европа било популярно и добавянето им към виното. Много известен бил виненият еликсир на знаменитата немска абатиса Хилдегард фон Бинген – писател, мистик, лечител и композитор, съдържащ екстракт от хвойнови плодчета, който се препоръчвал за лечение на бронхиална астма и проблеми с белия дроб. В ритуалите за приобщаване към духовните канони на племето шаманите в индианските племена в Северна и Южна Америка практикували обилно опушване с клонки от хвойна – за просветление чрез изпадане в транс.

Най-ценната част на хвойната определено са нейните плодове. Те имат остър, леко сладникав вкус, белязан от терпенови нотки, напомнящи смола. В тези на обикновената хвойна се съдържат въглехидрати (до 42 г/100 г), протеини (3,47 г/100 г), органични киселини (5,2 г/100 г), етерично масло (2,5 г/100 г), подофилотоксин, тлъсто масло, глюкозиди, глюкуронова киселина, смолисти вещества (9,5 г/100 г), флавоноиди, пигменти (юниперин), восък (до 0,7 г/100 г), фибри – главно пектини (2,94 г/100 г), витамини (витамин С), минерални вещества (калий, магнезий, калций, бор, мед, цинк, желязо, никел, хром, селен и др.) и вода (до 35%). В състава на въглехидратите влизат главно глюкоза, фруктоза, захароза и ксилоза, а на органичните киселини – мравчена, оцетна и ябълчна. Етеричното масло, на което главно се дължи мирисът на плодчетата и значителна част от техните полезни действия, съдържа α-пинен, ß-пинен, лимонен, кадинен, камфен, α-терпинен, дипентен, сабинен, юненол, терпинеол, терпинолен борнеол, изоборнеол, α-феландрен, сесквитерпенови алкохоли (юниперол, цедрол, видрол), хвойнова камфора, терпени (юнен) – до 10% и др.

Етеричното масло

 се добива чрез парна дестилация на пресни или сухи плодове. Представлява безцветна или жълто-зелена течност със силен боров аромат и остър вкус. Като правило добивът достига до 2%. Етеричното масло оказва потогонно, противовъзпалително, противооточно, антиревматично и диуретично действие. Счита се, че пикочогонното действие на етеричното масло се дължи на терпена юнен. Етеричното масло съдейства за очистване на организма от токсини, застойни продукти и ексудати на възпалителните процеси. При инхалиране способства за разреждане на слузните секрети, омекотяване на лигавицата, облекчаване на възпалението, подобрение на кислородния обмен и преноса на кислород от червените кръвни телца. Счита се, че етеричното масло влияе благотворно на когнитивните функции, действа еуфорично и антидепресивно, способства за повишаване на работоспособността, менталната и сексуалната активност (афродизиак).

Приложено външно

хвойновото етерично масло регенерира кожата и повишава еластичността ѝ, отстранява възпаленията, отоците и стриите, освежава лицето, стимулира епителизацията на раните, оказва мощно антицелулитно действие и т.н.

Подофилотоксинът (podofilox) е неалкалоиден лигнан, който оказва силно противовъзпалително и антиканцерогенно действие. Флавоноидите, които са мощни антиоксиданти, участват активно в антирадикаловата защита на организма. Многобройни изследвания доказват и редица други техни полезни въздействия: благотворно влияние върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове, противодействие на развитието на атеросклероза, поддържане на стабилно артериално налягане и нормалната дейност на черния дроб, задстомашната жлеза (панкреаса), стомашно-чревния тракт и бъбреците, стабилизиране на състоянието на нервната система и пр. В основната си част (около 50%) флавоноидите в плодовете на хвойната са в свободна форма, а останалата част е под формата на гликозиди: на скутеларина (22%), апигенина (14%), оксилутеолина (9,5%), кверцетина (4,1%) и др. Плодовете на хвойната са особено богат източник на ценния витамин С – 266 мг/100 г (295,6% от дневната потребност).

Хвойната

притежава силни фитонцидни свойства

За лечение на туберкулозата индианците в Северна Америка отнасяли болните в гъсталаци на това растение, където въздухът е наситен с вещества с мощно фитонцидно действие.

Предвид значителното съдържание на захари в плодовете на хвойната те се използват за получаване на алкохол, а остатъците след ферментацията – като фураж за едрия рогат добитък. Например в Словакия от години с изключителна популярност се ползва боровичката (Borovička), която се получава от дестилата, получен от ферментиралите зрели плодове на хвойната. Продуктът е включен като запазена марка в регистъра на ЕС. 24 юни е обявен като „Международен ден на боровичката“.

Плодовете на хвойната

се използват като антибактериално средство срещу възпаление и инфекции, тонизиращо – при отслабвал имунитет, упадък на силите и депресия, обезболяващо – при болки в главата, ставите и зъбобол, пикочогонно и слабително – за нормализиране на храносмилането и очистване на организма от излишни течности и шлаки и пр. Те са полезни и за подобряване на обмяната на веществата, сърдечна недостатъчност, стимулиране на детоксикиращото действие на черния дроб, дейността на бъбреците и т.н. Не се препоръчва тяхното използване от хора с болни бъбреци, особено когато са възпалени, както и от бременни.

Плодовете на хвойната намират приложение и в кулинарията. Те се считат за отлична „ловна подправка“. Влизат в състава на различни маринати, които се използват за подобряване на вкуса на едрия дивеч. Използват се и за овкусяване на свинско и агнешко месо, както и на това от домашни птици.

Клонките на хвойната, заедно с плодовете, се използват за пушене на риба. Освен придаването на удивителен вкус с това значително се удължава срокът на тяхното съхранение. Дървесината на хвойната (главно от корените), която е червеникава, се използва в мебелната промишленост. От нея се получава въглен с отлични качества, който се използва за производство на барут.

 Доц. д-р Димитър ПОПОВ