Плодовете на гроздето имат сферична или овално-продълговата форма и формират т.нар. гроздове, състоящи се от 15 до 300 зърна. Цветът им е разнообразен – светлозелен, жълт, кехлибарен, розов, червен, син, тъмновиолетов и дори черен. Зрелите плодове съдържат значително количество захари – до и над 25%, много повече, отколкото в повечето други плодове, в които те не надминават 12%. Гроздето се консумира в суров вид или като стафиди и в преработен вид – под формата на вина, сокове, желета, конфитюри, компоти и др. В света около 80 000 кв.км земеделска площ се използва за производство на грозде, чийто световен добив през 2022 година се оценява на 80,1 милиона тона. Около 71% от световната продукция на грозде се насочва към производство на вино, 27% за консумация в прясно състояние и 2% за производство на стафиди. Най-големи производители на грозде са Китай, Италия, Испания, САЩ, Франция и др. Световното годишно производство на вино се оценява на 29,2 милиарда литра. През 2023 година най-големи производители на вино (в милиарди литри) са: Франция (4,8), Италия (3,8), Испания (2,8), САЩ (2,4), Чили (1,1) и т.н.
Редица артефакти сочат, че
култивирането на лозата и производството на грозде започва преди около 8000 години
в Близкия изток. Първите следи, указващи за използването на гроздето за производство на вино, водят в Грузия, където е открита най-старата винарска изба в света, датираща от около 8000 години. Сведения за производството на грозде и вино са открити и в египетски йероглифи, както и в писмени сведения, указващи, че гроздето и виното са били познати и на древните гърци, финикийци и римляни. В земите на Тракия вино се е произвеждало далеч преди създаването на българската държава. В своята безсмъртна поема „Илиада“ Омир споменава за удивителните вина, произвеждани в земите на траките, които с кораби се пренасяли чак до Троя.
Съществува информация, свидетелстваща, че в началото на XIX век широка популярност добива ампелотерапията – гроздолечението, което указва, че наличието на множество целебни биологично активни съставки в гроздето, вече е било добре известно.
Въглехидратите в гроздето са представени основно от двата монозахарида – глюкоза и фруктоза, в приблизително равно съотношение. Съдържанието на дизахарида захароза е незначително. Органичните киселини (винена, ябълчена, лимонена, янтарна, оксалова, галова, аскорбинова) съставляват 1-1,5 г/100 г. Съотношението между съдържанието на въглехидрати и органични киселини е основен критерий за определяне на качеството на гроздето и виното. Съдържанието на протеини и липиди в гроздето е незначително – около 0,6 г/100 г. В него се съдържат значителни количества фибри – около 1,6 т/100 г. В гроздето са идентифицирани още около 300 съставки, много от тях с висока биологична активност: около 150 флавоноида (между които антоциани, катехини, кверцетин, ресвератрол) каротеноиди (бета-каротин, ликопен, лутеин), елагова киселина, витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В8, В9, С, Е, К), минерали (литий, натрий, калий, рубидий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, молибден, манган, фосфор, селен, флуор, хлор) и др.
Гроздето
определено е алкализираща храна,
чийто индекс PRAL (Potential Renal Acid Load), характеризиращ окиселяващото и алкализиращото действие на храните, съставлява –3,9. В гроздето се съдържат огромен брой полифеноли, които, както е известно, са мощни антиоксиданти, оказващи множество благотворни въздействия върху организма – инактивират свободните радикали, увреждащи редица негови органи и системи, проявяват антиканцерогенна активност, способстват за регулиране на нивото на „добрия“ (HDL) холестерол, противодействат на развитието на нервно-дегенеративни патологии и пр. Доказано е, че те стимулират вегетацията на бактерията Akkermansia muciniphila, която съдейства за образуване на защитен слузест слой върху червата, който ги предпазва от възпаления.
Антоцианите придават цвета на тъмните сортове грозде. Те, както и основната част от полифенолите, се съдържат главно в ципата на гроздето. Съществуват множество доказателства, че антоцианите противодействат на развитието на възпалителни процеси в организма, проявяват антивирусни и антибактериални свойства, активират защитните сили на организма, способстват за понижаване на чупливостта на капилярите и т.н. Неотдавна английски учени съобщиха, че редовното консумиране на плодове, съдържащи значителни количества антоциани, предотвратява развитието на захарен диабет.
В ципата и семките на гроздето се съдържа основната част от биологично-активните съставки, съдържащи се в него. В изследване на американски учени се твърди, че екстрактът от гроздовите семки предотвратява развитието на рак на простатната жлеза. В месестата част на гроздето се съдържат едва около 5% от биологично активните вещества в него. Затова е препоръчително гроздето да се консумира с ципата и семките. Индексът ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), характеризиращ антиоксидантната активност на храните, при гроздето има твърде висока стойност: при червеното грозде – 1837 µmol TE/100g, при бялото – 1018 µmol TE/100g, а при стафидите – 3406 µmol TE/100g.
Една от най-ценните съставки на гроздето, която пред последните десетилетия предизвика невероятен ажиотаж в научните среди, е
ресвератролът, открит в ципата на червеното грозде
Ресвератролът е полифенол, принадлежащ към т.нар. полифенолни фитоалексини. Фитоалексините проявяват изразено антифунгицидно действие, те се образуват в тъканите на растенията като отговор на вирусни или гъбични инфекции, на механични или химични интервенции.
В края на миналия век ­американският професор Леонард Гуаренте удиви света с изследване, в което доказва, че при т.нар. нискокалоричен стрес в организма се активират гени, които отговарят за експресията на специфични протеини – сиртуини, които играят ключова роля в многобройни жизненоважни процеси, в т.ч. и такива, водещи до задържане на стареенето и удължаване на живота. Оказа се, че сиртуините са резултат от експресията на седем гена – от Sirt1 до Sirt7, като Sirt1 показва най-голяма активност в процесите на стареенето на клетките. В самото начало на настоящето хилядолетие ученикът на професор Гуаренте Дейвид Синклер удиви света с изследване, в което доказва, че ресвератролът увеличава цели 13 пъти активността на гена Sirt1 – тайнствения ключ към здравето, младостта и дълголетието в човешкия организъм.