Предишни проучвания намекнаха за съществуването на „горещи точки“ по протежението на стомашно-чревния тракт, където специфични имунни клетки и микроби биха могли да си взаимодействат по-интензивно. Но никое от тях не беше изследвало системно това в червата като цяло, казва д-р Хендрик Бартоломеус от Лабораторията по имуно-микробна динамика при кардиореналните болести, един от авторите на изследването.
„Ние бяхме мотивирани от прост въпрос: Как са организирани имунните клетки по протежението на червата и как микробиомът влияе върху тази организация?“, посочва той.
Изследователите сравнили стомашно-чревния тракт на свободни от микроби и нормални мишки, като разрязали червата им на сегменти и след това извлекли микробна ДНК. Те използвали метагеномно секвениране за идентифициране на всички налични видове бактерии.
Едновременно с това учените изолирали имунните клетки от сегментите и ги изследвали посредством поточна цитометрия – стандартно използвана техника за идентифициране и количествено измерване на различни типове имунни клетки на базата на специфични клетъчни маркери.
Те открили, че микробните общности в стомашно-чревния тракт на нормалните мишки не само се различават в зависимост от местоположението си, но и това повлиява значително разпределението и типа на имунните клетки, откривани по протежението на червата.
Така например адаптивните имунни клетки, които се придобиват след излагане на антигени – чужди субстанции, пораждащи имунен отговор, – били по-преобладаващи в по-долните части на червата, докато вродените имунни клетки били по-изобилни в по-горните сегменти.
Този модел бил силно нарушен при свободните от микроби мишки, които нямат бактериални антигени в червата си.
След това водещият автор на изследването, докторантката Харитаа Анандакумар, категоризирала имунните клетки според това, дали наличието и изобилието им е повлияно само от локацията, от взаимодействието с микробиотата в тази локация или и от двете. Тя създала приложение, което обобщава информацията.
„Ние разработихме справочно приложение, така че всеки, който се интересува от конкретен тип имунни клетки, да може да го потърси и да види къде той е най-изобилен в червата и дали е повлиян от микробиома, локацията или комбинация от двете.“
Сега можем да използваме този ресурс, за да изследваме дали имунните клетки, които откриваме в органи, увредени от хипертония или бъбречно заболяване, идват от червата, казват авторите.