Копърът е бил намерен в гробницата на фараона Аменхотен II, датираща около 1400 години пр.н.е. Ароматизиращите и целебни свойства на копъра са били високо ценени и в древна Гърция, и в древния Рим. Заможните гърци демонстрирали благосъстоянието си като изгаряли в дома си ароматното масло на копъра. Вечер на главите си поставяли венци от копър, за да извикат по-бързо съня. На гладиаторите са давали храна, обилно подправена с копър – за сила и издръжливост. Копърът присъства като важна съставка в много рецепти на Марк Гавий Апиций – римски гурме, автор на знаменитата древна готварска книга „De re coquinaria“ (За кухнята). Сведения за копъра се срещат и в трудовете на древногръцкия лекар Педаний Диоскурид, в които се описвали неговите целебни свойства.
За римляните копърът бил
символ на жизненост и благополучие
Те дъвчели копъра за подпомагане на храносмилането. През Средновековието копърът бил ценèн като целебно растение и култивиран в градините на много манастири в Стария континент. Значителна популярност добива през XVIвек по време на кралицата на Франция Катерѝна де Мèдичи.По това време на копъра са приписвани и сакрални свойства – предпазване от черна магия, бил е и важна съставна част на популярен любовен еликсир.
Копърът принадлежи към семейство Сенникови (Apiaceae), което включва морковите, магданоза, кимиона, кориандъра, анасона, девесила и т.н. Към семейство Сенникови принадлежи и тревистото растение бучиниш, което е силно отровно. С това растение е свързана смъртта на древногръцкия философ Сократ. Поради близостта му с млади хора той е бил обвинен в тяхното развращаване. Допълнителни обвинения са отричане на официалните богове и въвеждане на нови такива. Обвиненията са по-скоро политически, тъй като той осъжда несправедливостите в страната и извършваните престъпления. Сократ отрича обвиненията, но е осъден на смърт чрез изпиване на чаша с отровната билка, широко практикуван начин на умъртвяване на осъдените на смърт. Учениците и приятелите му го уговарят да избяга, но той отказва, тъй като това би означавало да обезсмисли живота си и да се откаже от всичко това, на което е вярвал...Последният миг на великия философ е пресъздаден в невероятната картина на знаменития френски художник Жак-Луи Давид, на която, заобиколен от учениците си, Сократ изпива чашата с отровата, която палачът му подава. На Сократ се приписват думите „Аз знам, че нищо не знам“. Дълбока мисъл, до дълбините на която се докосват малцина в наши дни.
Копърът е едногодишно тревисто растение с гладко стебло, достигащо до 120-150 см височина. Листата му са силно назъбени, тънки и подобни на пера, със синкаво-зелен цвят. Цъфти през юни-юли. Цветовете, които са жълти, са събрани в „чадърчета“ с диаметър обикновено до 9-10 см. Плодовете са дребни, около 2,5 мм, кафяви на цвят. Узряват през август-септември. Цялото растение излъчва силен, специфичен и наситен аромат и има леко сладникав и парлив вкус.
Листната маса
на копъра съдържа въглехидрати (3,9/100 г), протеини (3,9 г/100 г), липиди (1,1 г/100 г), органични киселини (0,1 г/100 г), бета-каротин (4,5 мг/100 г), флавоноиди (кверцетин, изорамнетин, кемпферол), танини, етерично масло (около 0,4%), витамини (А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В9, С, Е, К) и минерали (натрий, калий, калций, магнезий, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, хром, манган, фосфор, сяра, селен, хлор, флуор, йод и др.). Съдържанието на усвоими въглехидрати съставлява 1,2 г/100 г, а на фибрите (главно пектини) – 3,5 г/100 г. Бета-каротинът, ветамините А и Е, флавоноидите, танините, както и селенът обуславят мощните антиоксидантни свойства на копъра. Показателят ORAC (Oxygen Radical Absorbance Capacity), предоставящ информация за антиоксидантните свойства на даден продукт, при копъра е с особено висока стойност – 4392 μmol TE/100 g. Според диетолозите за предотвратяване на оксидативния стрес, причиняван от свободните радикали, в ежедневното меню следва да съдържат храни, осигуряващи от 3000 до 5000 единици ORAC. Листата на копъра са ценен източник на важни витамини: С – 100 мг/100 г (111,1% от дневната потребност), А – 750 мкг/100 г (83,3%), К – 62,8 мкг/100 г (52,3%), Е – 1,7 мг/100 г (11,3%) и др. Особено високо е съдържанието на минералите: манган – 1,26 мг/100 г (63,2% от дневната потребност), хром – 20,3 г/100 г (40,6%), кобалт – 3,4 мкг/100 г (34%), калций – 223 мг/100 г (22,3%), магнезий – 70 мг/100 г (17,5%), мед – 146 мкг/100 г (14,6%), калий – 335 мг/100 г (13,4%) и др. Свежите листа на копъра се използват за подправяне на супи (особено на типичния за българите таратор) и различни месни и постни блюда, добавят се към маринати, консерви (кисели краставички, рибни) и пр. Показателят PRAL (Potential Renal Acid Load) на копъра, отчитащ алкализиращото и окиселяващото действие на храните, съставлява -15,5, т.е. той е силноалкализираща храна. Известно е, че окиселяването на организма, известно като ацидоза, отключва широк кръг опасни патологии.
Семената на копъра
също съдържат пъстър букет от ценни биологично активни вещества: общи въглехидрати – 55,2 г/100 г, протеини – 16 г/100 г, липиди – 14,5 г/100 г, фитостероли, танини, слузни и смолисти вещества, етерично масло (2,5-4%), витамини (А, В1, В2, В3, В6, В9, С) и минерали (натрий, калий, магнезий, калций, мед, цинк, желязо, манган, фосфор, сяра, селен и др.). Усвоимите въглехидрати съставляват 34,1 г/100 г, а неусвоимите (фибрите) – 21,1 г/100 г. Относително високо е съдържанието на витамините: В1 – 0,418 мг/100 г (27,9% от дневната потребност), С – 21 мг/100 г (23,3%), В2 – 0,284 мг/100 г (15,8%) и В6 – 0,25 мг/100 г (12,5%). Семената на копъра съдържат значителни количества ценни минерали: калций – 1516 мг/100 г (151,6% от дневната потребност), манган – 1,83 мг/100 г (91,7%), желязо – 16,33 мг/100 г (90,7%), мед – 780 мкг/100 г (78%), магнезий – 256 мг/100 г (64%), калий – 1186 мг/100 г (47,4%), цинк – 5,2 мг/100 г (43,3%), фосфор – 277 мг/100 г (34,6%), селен – 12,1 мкг/100 г (22%) и др.
Благодарение на невероятното си богатство от биологично активни вещества копърът – листната маса и семената, оказва широк кръг от благотворни въздействия върху човешкия организъм: способства за повишаване на имунната защита, противодейства на заболявания на дихателната система, укрепва сърдечно-съдовата система, стимулира храносмилането, спомага за регулирането на обмяната на веществата, повишава апетита, действа детоксикиращо, укрепва кожата, косата и ноктите, премахва главоболието, бори безсънието и т.н.
Ето някои полезни рецепти, при които се използват безценните свойства на копъра:
Инфузия (за подобряване на храносмилането, срещу безсъние и тревожност). Стрък копър се сварява в чаша вода. След няколко минути получената инфузия се прецежда и изпива гореща.
Чаена лъжичка счукани семена на копър се заливат с чаша вряща вода. След няколко часа сместа се прецежда, подслажда се с мед и се изпива. При деца количеството на семената се намалява.
Етеричното масло
на копъра е една от най-ценните му съставки, на която се дължат много от благотворните въздействия на растението. Извлича се чрез парна дестилация на листната маса или семената. Използва се в лечебната практика, ароматотерапията, козметиката, хранително-вкусовата и консервната промишленост, както и при производството на спиртни напитки.
Добивът при семената е около 10 пъти по-голям, тъй като съдържанието на етерично масло в тях е значително по-високо. В маслото от листната маса са идентифицирани следните компоненти: α-феландрен, карвакрол, лимонен, карвон, миристицин и др. А в това на маслото от семената: карвон, миристицин, лимонен, дихидрокарвон, карвакрол. Мощното физиологично въздействие на етеричното масло на копъра се обуславя главно от три от неговите съставки (терпеноиди и терпени): карвон, лимонен и α-феландрен.
Терпеноидът карвон – един от главните компоненти в етеричното масло на копъра, има силен релаксиращ ефект върху нервната система. Вдишването на копърово масло спомага за туширане на нервното напрежение, чувството на тревожност и пристъпите на гняв. За подобряване на храносмилането и премахването на запека 2-3 капки етерично копърово масло се смесват с една чаена лъжичка растително масло. С тази смес се масажира коремната област след хранене, преди лягане. За предотвратяване на хъркането и спокоен сън се препоръчва капване на няколко капки етерично копърово масло върху парче плат, който се поставя на възглавницата. За отстраняване на натрупаните секрети в дихателните пътища и облекчаване на дишането е препоръчително вдишване на парите на маслото. Етеричното масло на копъра оказва още галактогонно (стимулира лактацията), глистогонно, антисептично, противомикробно и ревулзивно действие, способства за овлажняване на кожата и за отстраняване на акнето.
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
