Замисляли ли сте се някога защо е толкова трудно да се отучат съвременните деца от "вредната" храна? Защо те са готови цяло денонощие да се тъпчат с всевъзможни чипсове и хамбургери и да се наливат с огромни количества газирани напитки, обагрени във всички цветове на дъгата, игнорирайки полезната и здравословна домашна храна? Мнозина възрастни също с удоволствие поглъщат огромни количества от т.нар. "бърза храна", още повече, че тях никой дори не ги контролира. И тук нещата не опират само до модата. Учените са изяснили, че към това ни подтикват иксайтотоксините - усилители на вкуса.
Тези вещества могат да се срещнат практически във всяка "готова" храна: в колбасите и кренвиршите, в напитките и подправките за приготвяне на различни ястия. Дори в тези продукти, които ние считаме за "нормални" и безстрашно закупуваме за цялото семейство, например, в местните и рибните полуфабрикати, иксайтотоксините са по-скоро правило, а не изключение. Но с какво са опасни те?
Пагубен навик
Всички иксайтотоксини са обединени от едно общо свойство: те са способни да усилват вкуса на храната. От захарта и солта ги отличава това, че те насищат всеки вкус, било то сладък или солен. Как успяват? Ръсел Блейлок, неврохирург от университетския медицински център в Мисисипи, изяснил, че те действат не на рецепторите на езика, както солта и захарта, а на центровете за възприемане на вкуса в мозъка. Те възбуждат тези центрове, в резултат на което всеки вкус изглежда по-ярък, всяка храна става по-вкусна.
Но едно от най-коварните свойства на иксайтотоксините е тяхната способност да предизвикват привикване и влечение. На човека, привикнал с тези ефекти, всичко останало изглежда "безвкусно".
Никой не е изчислил каква е ролята на тези вещества в съвременната епидемия от затлъстяване, особено детското. Та нали на децата изобщо не е свойствено да пълнеят. Природата ги е защитила от тази напаст от различни страни: те растат, движат се много, имат активен обмен на веществата... Но дори излишното тегло, което днес се явява сериозен проблем на човечеството, е само върхът на айсберга.
Доктор Блейлок, изучавайки въздействието на иксайтотоксините върху мишки, котки и шимпанзета, открил, че те увреждат мозъка. В началото само го стимулират, възбуждат. Но при регулярна или твърде силна възбуда, т.е. ако иксайтотоксините постъпват в големи количества или редовно, клетките се превъзбуждат и умират от изтощение. Това е особено забележимо в хипоталамуса и някои други мозъчни отдели, контролиращи поведението, емоциите, цикъла на съня и бодърстването, имунитета и половото съзряване. Краткотрайната памет и способността за обучение също могат да пострадат.
Детският развиващ се мозък е много по-чувствителен към подобен род увреждания, отколкото възрастния. Но цялата работа е там, че те не са толкова очевидни, като например хранителното отравяне или алергичната реакция. Те може изобщо да не бъдат забелязани или да бъдат приписани на други причини.
Ето защо доктор Блейлок настоятелно съветва всички, в чийто род има неврологични проблеми, да избягват тези вещества и да предпазват своите деца от тях.
Ужасът на ситуацията е в това, че много производители не посочват наличието на иксайтотоксини върху опаковката на продуктите, но това не означава, че в тях няма "вълшебни помощници". Затова пък има достатъчно начини да се заобиколи законът. Например производителят на кренвирши закупува невинен компонент като растителен протеин. В него вече се съдържат "вкусови добавки", но те са били добавени там от друг производител. И поради това в списъка със съставки те не попадат: там е посочено само растителен протеин.
Но защо, ако тези вещества са толкова коварни, законът не забранява тяхното използване?
За това има няколко причини. Първо: всяко от тях поотделно навремето си е преминало през изпитания и е било признато за безопасно, в малки дози. Второ: днес без тези вещества гигантската индустрия за "бърза храна" просто не би могла да съществува.
Какво трябва да ви разтревожи в състава на продуктите:
Натриевият глутамат и родствените му вкусови добавки, натриевият казеинат, калциевият казеинат, цистеинът, хидролизираният или текстуриран протеин, аспартамът под всякакви имена в състава на всеки подсладител - всичко това са примери за иксайтотоксични аминокиселини.
Практически всички "бързи храни", супите за бързо приготвяне, бульонните кубчета и голяма част от ястията в китайските ресторанти, а така също много подправки от типа на "Вегета" съдържат иксайтотоксини.
Всички изброени компоненти влизат в състава на значителна част от месните изделия, при това в евтините колбаси и кренвирши те съставляват основата.
