17 май – Световен ден за борба срещу това заболяване
Диетично хранене и природни продукти за нормализиране на кръвното налягане
Високото кръвно налягане е сериозен проблем за общественото здраве не само в индустриално развитите страни, но и в целия свят. По данни на СЗО 62% от мозъчно-съдовите заболявания и 49% от случаите с исхемична болест на сърцето се дължат на високо кръвно налягане - хипертония. Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртността при лица над 60-годишна възраст и на второ място при лицата на възраст 15-59 години. Световните статистики показват, че през 2005 година 35 милиона души са починали от хронични заболявания, като сърдечно-съдовите са били причина за 30% от всички смъртни случаи. Тревожен е фактът, че съществува тенденция към подмладяване и разширяване на епидемията от тези заболявания. В САЩ се съобщава за значително разпространение на хипертонията сред децата и в момента 7 милиона американски деца са с високо кръвно налягане. Съществува известна зависимост между възрастта и нарастване на риска от повишаване на кръвното налягане. До 55-годишна възраст хипертонията се среща по-често сред мъжете, докато след 65 години това съотношение се променя и жените страдат по-често. Статистиката показва, че след 65-годишна възраст хипертония се установява при повече от половината от населението. Възрастовата хипертония е функция от редица фактори, които определят стила на живот, които могат да бъдат активно модифицирани.
Рискови фактори за развитие на хипертония: Високо кръвно налягане се среща по-често при лица с фамилна обремененост, наднормена телесна маса, ниска двигателна активност, редовна ексцесивна консумация на алкохол и висок прием на готварска сол.
Сред стратегиите за ограничаване на епидемията от хипертония редукция на солта е най-ефективната и икономически изгодна интервенция.
Научни доказателства
Редица изследвания, включително епидемиологични, генетични и интервенционни доказват причинно-следствена връзка между приема на натриев хлорид и сърдечно-съдовата заболеваемост. Повишеното кръвно налягане е свързано с висока консумация на готварска сол, като с нарастване на възрастта тази зависимост се засилва. Високата ежедневна консумация на сол е световен проблем. Обширно епидемиологично проучване, което обхваща 52 държави с повече от 10 000 лица, показва, че само в четири от изследваните държави дневната консумация на сол е под 3 грама, а сред останалите 48 се установява значителна консумация, която варира между 6 и 12 г на ден. Хипертонията е широко разпространена и инсултът е водеща причина за смъртността сред население с дневен прием на готварска сол 9-12 грама. Хроничната злоупотреба с готварска сол освен това повишава риска от рак на стомаха, остеопороза, катаракта, бъбречнокаменна болест. Доказана е ефективността от намаляване консумацията на сол върху нивото на кръвно налягане. Умерено ограничаване в приема на сол в продължение на минимум четири седмици води до значима от популационна гледна точка редукция на хипертонията. Индивидуалната чувствителност на натрий се определя от генетични фактори, възрастта, телесната маса, етническата принадлежност, някои съпътстващи заболявания. С по-висок риск са лица в напреднала възраст, с фамилна обремененост и по-високи изходни стойности на кръвното налягане.
Хранителни фактори за редукция на високото кръвно налягане: Разработен е диетичен подход за контрол на високото кръвно налягане (наречен DASH - Dietary Approach to Stop Hypertension), който се основава на редукция на натрий, респективно готварска сол, достатъчен прием на калий и ограничаване на наситените мастни киселини и общите мазнини. Храненето е богато на плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни храни и храни с ниско съдържание на наситени мастни киселини. Прилага се за първична профилактика на хипертонията, както и при пациенти с диагностирана хипертонична болест. Установено е, че систоличното налягане намалява с 6-11 mm Hg при спазване на този хранителен режим и ефектът е по-изразен при прилагане на комплексния подход в сравнение с повишаване единствено консумацията на плодове и зеленчуци към обичайно хранене. За съжаление устойчиво прилагане на тази диета изисква промяна в хранителното поведение на индивида, което изисква продължителен период от време. Отделните етапи на промяната включват подобряване на информираността относно рисковите и превентивни фактори, мотивация за промяна и създаване на условия за здравословни практики. Средната консумация на плодове, зеленчуци и млечни храни трябва да се повиши двукратно, като същевременно се редуцира с една трета приемът на меса и колбаси, с една втора - мазнините, и с една четвърт - сладките храни. Когато този хранителен режим се комбинира с ограничаване на готварската сол, се наблюдава редукция на систоличното налягане при хипертоници до 12 mm Hg и при нормотоници - до 7 mm Hg. Установено е, че при някои лица с хипертония приемът на готварска сол не влияе на кръвното налягане. Това е така наречената сол-резистентна хипертония. При тях безсолната диета играе по-малко значение за нормализиране на кръвното налягане. Все пак редукция на солта в храненето има значение, тъй като приблизително 30-50% от хипертониците и 15-25% от нормотониците реагират на допълнителен внос на натриев хлорид. Подложени на безсолна диета такива лица реагират с понижаване до 10 mm Hg на кръвното налягане. Именно поради тези причини създаване на политика за редукция на солта в храните и храненето и прилагане на популационен подход има огромно здравно и икономическо значение.
Стратегии за намаляване консумацията на готварска сол 
В повечето индустриално развити страни основното количество сол се намира в промишлено преработените храни и неговото ниво трудно се контролира от потребителите. В Европа и САЩ това количество е над 80% от общата консумирана сол. Редица производители на храни използват евтината готварска сол за овкусяване, получаване на определена консистенция, задържане на вода и увеличаване теглото на продукта. Консумацията на по-солени храни стимулира жаждата и това води до повишаване търсенето на безалкохолни напитки, което е сериозен бизнес. Налага се създаване на държавна стратегия за ограничаване на солта, която ще гарантира по-ниско потребление и по-ефективна превенция на хипертонията сред населението като цяло.
Три са основните направления, които могат да гарантират трайна редукция на солта в храненето. На първо място това е активното отношение към проблема от страна на производителите на храни, които трябва да модифицират производствените спецификации и рецептурите, така че натриевият хлорид да бъде сведен до необходимия минимум за запазване на добро качество. Реално е да се започне с най-масово консумираните храни като хляб, инстантни супи, майонези и салатни сосове, зеленчукови консерви. Рецептурите, използвани в общественото хранене, също подлежат на ревизия за редукция на солта. На второ място е създаване на оптимални условия за лесен достъп до здравословни храни с ниско съдържание на натриев хлорид. Етикети с ясна и разбираема информация относно съдържанието на готварска сол върху храните ще улеснят потребителя и ще създадат нагласа за повишено търсене на храни с понижено съдържание на готварска сол. Същевременно за всеки ще бъде по-лесно да мониторира приема на сол чрез храната и да се стреми да достигне препоръката от 5 грама дневно. На трето място е масово обучение на хората чрез всички възможни информационни канали. Достъпна и разбираема информация, активно обучение на всички сегменти от населението ще затвърдят убеждението за положителното значение на редукция на солта за профилактика на хипертонията и намаляване на сърдечно-съдовия риск.
Профилактика на тези заболявания е не само избор на отделния индивид, но и отговорност на най-високо държавно ниво.
Ст.н.с. д-р Людмила ИВАНОВА, дм
