Все повече хора страдат от непоносимост към храните, съдържащи глутен
Непоносимостта към пшеницата сега се е превърнала в епидемия. Супермаркетите в САЩ и Обединеното кралство са създали цели секции "без пшеница" за съществен процент от населението, което не понася обикновения хляб и макаронени изделия.
При все това хората с диагноза "непоносимост към пшеница", или целиакия, са незначителен процент от населението, което действително страда от това заболяване. Поне един от всеки пети човек от нас, мнозина от които страдат от редица привидно несвързани болести, има един общ, прост проблем: за него пшеницата и всички зърнени храни съдържащи глутен, са токсични.
Съществуват три главни проблема, свързани с пшеницата.
Най-обикновеният е непоносимост към пшеница, най-фаталният - алергия към пщеница, а най-разпространеният е целиакията. И все повече данни показват, че разпространението й расте. Буквално милиони от нас са нищо неподозиращи жертви на тази потайна, но потенциално смъртоносна болест.
Терминът целиакия има почти старомоднто звучене – като че ли е реликва от миналото или поне заболяване толкова рядко, че не заслужава да се тревожим от него. Наистина, до преди десетина години целиакията бе смятана като сравнително необичайно заболяване, засягащо един на 1000 души, според експерти. Но сега, в резултат на подобрени диагностични техники, тази цифра е била ревизирана нагоре и официалните преценки са един на 100 души.
Въпреки че сега се разбира начина, по който глутенът влияе върху червата, причината за възникване на проблема остава мистерия. Традиционното схващане е, че болестта е генетична, но някои експерти отдавна подозирали, че има и екологичен компонент.
Датското откритие
Отчасти защото целиакията е толкова разпространена в Северна Европа, скандинавците са се занимавали най-много с изследвания върху екологичните причини на болестта. И те сега смятат, че са открили главния виновник: състава на изкуственото бебешко мляко. Първата улика се извежда от факта, че населението на Дания и Швеция е идентично генетически, а при все това в Швеция има пет до десет пъти повече болни от целиакия. Издирвайки вероятната причина датските изследователи открили, че шведските бебешки млека съдържат до 40 пъти повече глутен от датските. Заключението им е, че ранно поемане на глутен от бебешките млека е една от главните причини за целиакията и че тялото се отнася към глутена като към потенциално токсично вещество.
Шведски изследователи се заели да докажат, че токсичността на глутена може да се намали значително, ако бебета се кърмят. Проучвайки подробно медицинските протоколи за 2000 деца, те установили, че ако майките продължат да кърмят след захранване с житни храни, то рискът се намалява съществено. Изводът е, че майчиното мляко съдържа антитела, спомагащи на незрялата бебешка имунна система да се справи с глутена.
Ново изследване в САЩ показа, че поемането на глутен през първите три месеца на живота е най-критично – увеличава риска от целиакия до 23 пъти.
Пълния текст можете да прочетете в новия брой 45 на в. "Лечител".
