Уникалните способности трябва да се развиват
Широко разпространено е мнението, че човек използва само няколко процента от капацитета на мозъка си. Всеки си е задавал въпроса доколко вярно в действителност е това? В света съществуват частни училища, в които има специални занимания по тренировка на паметта на деца в ранна възраст. Някои предполагат, че ако повтаряме определени упражнения, е възможно да увеличим обема на паметта си на същия принцип, на който в един компютър могат да се добавят допълнителни мегабайти.
Някои учени по експериментална психология пък смятат, че паметта не е мускул, който можем да увеличим и поддържаме във форма, както можем да направим с тялото си. Известно е, че в някои страни, където децата от ранна възраст учат наизуст стотици страници свещени текстове, невинаги придобиват феноменални способности за наизустяване.
При изследванията на човешкия ум през последните сто години бяха направени много нови открития.
Все по-точно се измерва коефициентът на интелигентност и се придобиват все повече знания за обема и функционирането на най-загадъчния орган в човешкото тяло. Когато мислим за паметта, често си я представяме като постепенно запълващ се склад, който се намира на точно определено място в мозъка ни. Учените обаче все повече се убеждават в теорията, че не съществува един-единствен център на паметта, а поне няколко такива. Днес от съвременната наука знаем, че при зараждането на гнезда на паметта са ангажирани много различни центрове, намиращи се както в старите, така и в новообразуваните по време на еволюцията дялове на мозъка. Най-новите изследвания сочат, че въпреки че паметта не е мускул, ако сме готови да вложим малко усилия и постоянство в запаметяването, е възможно да постигнем наистина добри резултати. Доказано е, че след дълги и упорити упражнения можем да пресъздадем доста сложни поредици от елементи като цифри и формули например, дори само след еднократно прочитане. Това е възможно чрез специален метод, наречен мнемотехника.
Методът е открит и използван за първи път от древногръцкия поет Симонид, който открил, че дума, чута за първи път, се запомня по-лесно, ако се свърже с друга дума, която помним добре. Например запомняме веднага фамилията Горанов, защото я свързваме с гора.
Доказано е, че редица от цифри се запомня най-лесно, ако се използват в свързан текст, например стихотворение. Струва си поне да се опитаме да развием визуалната си памет, защото тя е най-силната и най-важна при човека. Когато слушаме или четем текст, е добре да създаваме образи във въображението си, които са свързани със съдържанието му.
След известно количество тренировки всеки нормален индивид ще бъде в състояние да запомни до неколкостотин последователно подредени думи. Но заслужава ли си всичко това? За какво можем да го използваме? Може би за бързо и лесно научаване на езици. Според някои специалисти, ако започнем достатъчно рано да учим децата си по метода на мнемотехниката и по-специално на правилата за функционирането на паметта ни, съществува огромна вероятност те да бъдат в състояние да запомнят много по-лесно от техните връстници. Мнемотехниките ни научават на преработването на материала във форма, която се усвоява много по-добре, като същевременно усъвършенства съсредоточаването ни. Някои учебници се пишат именно по този метод, за да улеснят процеса на обучение.
Много важно също така е разделянето на материала на порции.
По-добър ефект има усвояването на знания по малко, отколкото в последния момент по 12 часа на ден например. Вторият начин за съжаление е широко разпространен и практикуван, въпреки че от гледна точка на функционирането на мозъка това е грешна тактика.
Известни също така са и техники за бързо четене. Най-важно при тях е разбирането и осмислянето на текста, а не самото бързо възпроизвеждане на знаците. Доказано е, че паметта и скоростта на четене могат да се подобрят.
Логично е да се запитаме как стои въпросът с интелигентността тогава. Това е най-важното качество на ума. Според множество изследвания високият коефициент на интелигентност е пряко свързан с успеха в училище и след това в кариерата. Според теорията за нормален се приема коефициентът между 90 и 110. За сравнение - при над 130 става въпрос за много високо ниво.
Естествено е да си зададем въпроса какво всъщност значи да си интелигентен, както и дали тези тестове са достатъчно обективни, за да преценят това? Според Хауърд Гарнър от университета в Харвард съществуват различни видове интелигентност. Това означава, че човек може да е изключителен талант в определена област и съвсем посредствен в другите, което не му пречи да е уникална личност. Професор Гарнър посочва седем вида интелигентност:
1. Езикова - характеризира се с голяма чувствителност към подреждането, значението и звученето на думите.
2. Логично-математическа - тя рядко е свързана с другите способности, но и досега се счита за основна при определяне на коефициента на интелигентност.
3. Музикална - проявява се най-рано, още около третата година след раждането на детето. Моцарт е класически пример за нея.
4. Пространствена - тя е типична за големите учени и откриватели. Характерна особеност за нея е фактът, че могат да я притежават и хора с нарушено зрение, тъй като тя не зависи от способността да виждаме.
5. Телесно-кинетична - характерна за актьорите, танцьорите и всички останали, които използват тялото си като инструмент.
И накрая са двата вида интелигентност, свързани с личностните ни качества:
6. Вътрешноличностна - която е характерна с това, че ни дава възможност да чувстваме себе си.
7. Междуличностна - характерна за големите предводители, идеолози, оратори и политици, които имат способността да усещат другите и могат да им повлияват.
Все още остава въпросът дали и докъде интелигентността може да е вродена. Доказано е, че понякога наследственият фактор играе значителна роля, но невинаги е решаващ. Наблюденията и изследванията показват, че независимо от родствената връзка децата, които са отглеждани заедно, си приличат повече по отношение на коефициента на интелигентност, отколкото децата, отглеждани поотделно в различна среда. От всичко това следва изводът, че поне до някаква степен може да се опита обучение на младите хора с цел да се повиши общата им интелигентност.
За целта в училищата децата трябва да започнат да се обучават на логично и критично мислене,
на анализ на текстовете и на самостоятелно достигане до заключения, без съобразяване с наложените шаблони и мнения. На думи звучи лесно, но в действителност и специално у нас е много трудно това да се осъществи. За съжаление в образователната ни система все още цари порочната практика на зазубряне на готови теми и информация. Именно затова на изпитите по повечето предмети опитващият се да мисли самостоятелно човек почти няма шанс.
Друго много важно нещо е отношението на учителя. Всички знаем колко голяма е ролята на преподавателя. Както показват изследванията и лошият личен опит, некадърният учител може да доведе до възникването в умовете на децата на нещо, което се нарича интелектуална безпомощност. Причина за подобно оглупяване най-често е фактът, че в определен период на обучението (ако не и през цялото) ученикът е загубил всякакво желание за активно и творческо възприемане на материала по даден предмет. Изследванията сочат, че стилът на преподаване е решаващ за това дали ученикът разбира изобщо за какъв тип предмет става въпрос. Ако учителят не реагира навреме и не провокира съзнанието на подрастващия, ако преподава скучно и схематично, дори и най-силните и надарени ученици не биха могли да научат урока и да възприемат информацията. Затова една от най-отговорните професии изобщо е тази на преподавателя.
Александър ТОМОВ-син
Бележка на редакцията
Разбира се, че за да може мозъкът да работи по-добре, му е нужно снабдяване с всички вещества, които са му необходими. Специална хранителна добавка за подобряване на паметта е Фосфоколин. А най-важната билка за мозъка е Гинко билоба, за която на стр. 17 от в. "Лечител" ще намерите талон за отстъпка.
